— Още е рано — каза Буун. — Току-що пристигнахме. Ти спечели малко време. Нека да го използваме.
— Имаш предвид да останем тук?
— Не за дълго. Няма какво да ни задържа на това място. Съвсем нищо. Но пък можем известно време да постоим на спокойствие, да съберем мислите си и да поприказваме. Междувременно, нека разгледаме наоколо.
Той започна от възвишението, на което се намираха. Инид скочи, за да го последва.
— Какво търсиш?
— Всъщност нищо. Просто разположението на ландшафта, за да добия представа къде сме и какво може да е това място. Възможно е да има поточе, извиращо от хълмчето. Това там на склона е пясъчник. Водата се прецежда през пясъчниците. Понякога, когато срещне по-плътен слой, извира навън.
— Знаеш много странни неща.
— Обикновено умение. Познание за механизмите на природата.
— Ти си варварин, Буун.
Той лекичко се засмя.
— Да, разбира се, че съм. Ти какво очакваше?
— Хората във времето, в което сме родени, също бяха варвари. Но не като теб. Бяхме загубили допира с това, което ти наричаш природа. Там, в нашето време, е останала твърде малко природа. Имам предвид дива природа.
От едната страна на хълмчето имаше ръбеста варовикова издатина. Докато я заобикаляха, едно сиво животно изскочи иззад нея, отдалечи се с бяг на около петдесет фута и се обърна, за да ги погледне.
Буун се засмя.
— Вълк — каза той. — Голям прериен вълк. Чуди се какви ли сме.
Вълкът наистина изглеждаше объркан. Той предпазливо отстъпи назад в смешна, почти танцова стъпка, а после, сякаш удовлетворен от това, че те не изглеждаха опасни, седна спокойно, увивайки покрай задните крака опашката си. Като ги наблюдаваше внимателно, повдигна горната си устна в подобие на озъбена гримаса, а сетне отново скри острите си зъби.
— Ще се появят и други наоколо — каза Буун. — Обикновено вълците не се движат поединично.
— Опасни ли са?
— Предполагам, че могат да бъдат опасни, ако са гладни. Този изглежда сит.
— Вълци и гърмящи змии — каза Инид. — Не съм сигурна, че харесвам това място.
Докато заобикаляха варовиковия къс, Буун спря така внезапно, че Инид, която го следваше плътно отзад, се блъсна в него.
Варовикът бе вдлъбнат в нещо като полукръг и образуваше каменен джоб. От вътрешната му страна стоеше масивен звяр.
Огромен, черен, с рунтава глава, увенчана с два големи рога, висок около шест стъпки, той бе право срещу тях. Дългата му брада докосваше земята.
Буун сграбчи Инид за рамото и леко отстъпи назад. Зачервените очи на звяра ги наблюдаваха измежду дебелата козина.
— Лекичко — предупреди Буун. — Без резки движения. Може да ни нападне. Вълците са му извадили душата. Той е стар и отчаян.
Като достигна ръба на варовиковия къс, откъдето бяха попаднали в каменната ниша, Буун спря. Пусна рамото на Инид и вдигна пушката с двете си ръце.
— Бизон — каза той. — Бивол. Американците са ги наричали бизони.
— Той е толкова голям!
— Стар бизон. Тежи около тон или повече. Не е като бизоните от двайсети век. По-ранен екземпляр. Латифрон, може би. Не знам.
— Но ти спомена вълците. Те не могат да му се мерят.
— Той е стар и вероятно болен. Накрая те ще го съборят. Вълците могат да чакат. А той се е опрял в стената и готви последния си ход.
— Има няколко вълка наоколо. Друг наполовина е изкачил възвишението.
— Казах ти — рече Буун, — че те ловуват на глутници.
— Старият бивол — каза тя. — Можем ли с нещо да му помогнем?
— Най-добре би било да го застрелям, но сега не мога да го направя. Може би все още има шанс да избяга, макар и да е съмнително. Виждаш ли онази птица там горе?
— Видях я как кръжи.
— Чака. Знае какъв ще е краят. Когато вълците свършат, ще остане нещо и за нея. Ела, ще потърсим вода.
Малко по-късно те намериха вода — малко изворче, което едва течеше изпод един от ръбовете на пясъчника. Водата не отиваше никъде, а се събираше върху жадната земя, образуваше малко мокро петънце и попиваше в почвата. Буун изкопа дупка, в която да се насъбере. Отидоха обратно до Машината, за да намерят нещо, което би могло да им послужи за ведро. Всичко, което намериха, бе малка тенджера. Когато се върнаха при ямата, която Буун бе изкопал, там се бе събрала достатъчно вода, за да напълни тенджерата. Буун видя, че е бил прав за слънцето. Беше на запад. Движеше се забележимо към хоризонта.
— В тази хвойнова горичка ще се намерят дърва за горене — отбеляза той. — Ще имаме нужда от огън.