Никой не я забеляза. Присъствието й нито за миг не повлия на това, което ставаше.
Може би е някакъв обред, чудеше се тя, или религиозно поклонение, или може би празник на древна митология? Всичко това обаче бяха просто бегли предположения. Въпреки че от мястото, където стоеше, процесията изглеждаше спокойна, можеше да стане опасно, ако тя се намесеше. Бе доста вероятно.
Внезапно един глас проговори до рамото й.
— Дошли сте, за да се присъедините към нас ли, лейди?
Стресната, тя се обърна. До нея стоеше робот. Шумът от приближаването му явно бе заглушен от вятъра. Той имаше човешка форма и беше доста цивилизован. Нямаше и намек за грубост. С един поглед можеше да се разбере, че беше, разбира се, машина. Но по някакъв особен начин доста наподобяваше човек. Лицето и тялото му бяха човешки по всички класически признаци. Беше умело конструиран — вградени ненатрапващо, металните му части й напомняха за изящната обковка на най-скъпата двуцевка от колекцията на Тимъти.
На рамо роботът носеше одрано прасе, а под едната си мишница — голям издут чувал.
— Моля да ме извините, лейди. Нямах намерение да ви плаша. Когато се изкачих зад вас, потърсих начин да ви известя с някакъв звук, но вятърът, разбирате ли, ми попречи. От този вятър не се чува нищо.
— Благодаря ти за загрижеността. Наистина ме уплаши, но не много и само за миг. И не, не съм дошла, за да се присъединя. Нямам представа какво става тук.
— Всичко е следствие на халюцинация — каза глухо роботът. — Това, което виждате, е маршът на Вълшебния свирач. Вие вероятно сте запозната с легендата за Вълшебния свирач?
— Да, прочетох я в една от книгите на брат ми. Разказва се за един свирач, който с музиката си примамил всички деца от едно село.
— Тук е същото. Маршът на Вълшебния свирач, само че без свирач. Причината е във всички тези извънземни.
— Ако няма свирач, тогава какво следват?
— В своите халюцинации, които, убеден съм, са дело на извънземни, те следват илюзии. Всеки следва илюзия, която си е само негова. Непрекъснато им го повтарях заедно с останалите роботи, но те не ни обръщаха внимание. Пренебрегваха съветите ни и последваха противните извънземни.
— Но тогава ти защо си тук? А и не си сам, има много други роботи.
— Някой трябва да се грижи за хората. Трябва да ги пази от самите тях. Те тръгнаха без провизии, без храна и вода, без подходящо облекло, което да ги защитава от студ и влага. Виждате ли това прасе на рамото ми и торбата с храна под мишницата ми? Събирам наоколо каквото мога. Това не е дейност, мога да ви уверя, която робот с моята честност и чувствителност би могъл лесно да приеме. Но трябва, защото тези заблудени мои хора са пленници на глупавите си илюзии и не обръщат внимание на нуждите си. Трябва да има някой, който да ги наглежда.
— Как ще свърши всичко това? — попита Инид. — Какво ще им се случи? Как ще приключи тази история?
— Съвсем не знам. Мога само да се надявам на най-доброто. Това може би се е случвало другаде и в друго време, но тук е за пръв път. Колкото и да обичам моите човеци, и като моля за вашето извинение, не мога да не кажа, че има моменти, в които те са най-немислещите, най-неразумните форми на живот. Живял съм много столетия, лейди, и съм чел историята на отдавна отминалите векове. Човешката раса, според старите истории, винаги е била немислеща и неразумна; но на мен ми се струва, че сега те са щастливо неразумни, докато преди са били глупаво и грешно неразумни. Да бъдеш щастливо неразумен, да се радваш на глупостта, за мен е най-лошата заблуда, в която някой може да изпадне.
— Трябва да помисля над това — каза Инид. — Струва ми се, че може би си прав.
Заблуда, помисли си тя. Възможно ли бе именно това да се е случило на човешката раса — една търсена заблуда, която беше свела до нула всички човешки достойнства, създадени и спечелени за повече от милион години? Може ли човечеството без особена причина и съвсем съзнателно да бе обърнало гръб на всичко, което изгражда човечността? Или може би това беше някакво второ детство, смъкване на товара от плещите и връщане към егоизма на дете, което се весели и лудува, без да мисли за последствията и отговорностите?