Запита се дали Коня е знаел за тези купища брилянти, натрупани безгрижно и в такива количества от непознат народ. Не, каза си, Коня сигурно търси нещо тук, но това едва ли са тези камъчета.
Тя се насочи към втора купчина, но не спря, когато я достигна. Имаше и други подобни могилки, всичките еднакви, различаващи се само по размерите си. Инид вече знаеше от какво са съставени и какво ще намери в тях. Може би беше време да пообиколи по-надалече и да види какво има по-нататък.
Макар че не го усети в началото, тя явно бе изкачвала лек наклон, защото изведнъж достигна до мястото, пред което земята под нея се пропукваше и разпадаше в плетеница от странни образувания, голи скали, дълбоко изровени корита на потоци и една група пирамиди, чиито стени плавно се събираха в остри върхове.
Тя стоеше на ръба на пукнатината и гледаше втренчено нагоре, където се извисяваха пирамидите. Опита се да си спомни нещо, което някога бе чела — че в природата не съществува права линия, че такава праволинейност предполага външна намеса. Пирамидите наистина наподобяваха архитектурни произведения. Ръбовете по ъглите им бяха ясно изразени, а събиращите се във върха страни бяха твърде гладки.
Докато ги разглеждаше, тя забеляза техния блясък. Но това бе невъзможно! Да се построят толкова правилно пирамиди от скъпоценни камъни бе невероятно, ако въобще бе възможно.
Тя продължи нагоре по склона. С приближаването й съмнението изчезна — пирамидите бяха от брилянти, или поне от това, което тя мислеше за брилянти. Отблизо постройката пред нея блестеше с хиляди многоцветни светлинки.
Инид доближи пирамидата, която под слънчевата светлина блестеше в червено, зелено и виолетово. Не обърна внимание на виолетовото — бе видяла достатъчно виолетово, розово и гаднозелено на тази планета. Но имаше и жълто — светло, чисто и ярко — което сякаш спря сърцето и дъха й. Излъчваше го един камък, по-голям от яйце — гладък — може би полиран от древна река, чиито води са текли покрай него.
Без въобще да помисли да се спре, тя протегна ръка и пръстите й го обвиха. Като го вдигна, цялата стена на пирамидата се свлече като лавина. Инид рязко се дръпна, за да избегне търкалящите се камъни.
Нещо изписука наблизо. Тя се огледа, за да разбере какво издава този звук. Тогава ги видя до свличащия се ръб на пирамидата — втренчени в нея с изпъкналите си очи. Кръглите им нежни, пухкави, миши уши се въртяха, а самите те стояха на пръсти, ужасени от случилото се с пирамидата.
Имаха изпъкнали очи, миши уши, триъгълните им лица излъчваха някаква нежност, но телата им бяха ъгловати, груби, наподобяващи на издялани от дърво паяци.
Инид си помисли, че приличаха на изсечени дървета, влачени от някоя река и изхвърлени по бреговете й. Посивели, изкривени, чепати дървета, чиито ръбове вече бяха гладки и блестящи, сякаш някой бе прекарал дълги часове в полирането им.
Тя им заговори меко, стресната от дървоподобните им тела, но привлечена от пухкавите им личица, от големите и влажни очи и от мърдащите се уши.
Дървоподобните крака заподскачаха и те се втурнаха назад, после се обърнаха и отново се втренчиха в нея. Бяха около дузина, с големината на овце.
Инид заговори отново, нежно като предишния път, и протегна ръка към тях. Движението на ръката й бе решаващо — те се извърнаха и побягнаха, този път без да спрат и да я погледнат. Затичаха се надолу по изровения склон, изчезнаха в една дълбока пукнатина и тя ги загуби от погледа си.
Изправи се до разрушената пирамида. Зеленото небе бе надвиснало над нея, а тя стискаше в едната си ръка големия камък с наситеножълт блясък.
Всичко оплесках, помисли тя, както обърквах всичко през последните няколко дни. Приближи се до ръба на разпиляната пирамида и спря изненадана.
По виолетовата трева лежаха пръснати четириъгълници от бял плат, а между тях имаше шарени кутии, най-вероятно — метални. Осени я мисълта, че вероятно бедните създания са били на пикник, прекъснат от нея по толкова груб начин. Продължи напред и ритна един от четириъгълниците с крак. Той подскочи във въздуха и падна нагънат. Плат, както и си бе помислила. Покривка, постлана на тревата, чиста повърхност, на която да се сервира храна.
Беше странно как идеята за пикник бе възникнала на тази планета по същия начин, както и на Земята. Въпреки че тук, разбира се, всичко това можеше да означава и нещо съвсем различно — можеше въобще да не е свързано с хранене сред природата.