Инид пусна жълтия камък в джоба си и се наведе да разгледа съдържанието на кутиите. Без съмнение този пикник, ако можеше да се нарече така, бе свързан с ядене. Тя беше сигурна, че това, което виждаше, е храна. Имаше плодове, очевидно току-що откъснати от дърво или храст. Имаше и доказателства за готвене — кубчета, квадратчета и топчета, а в една от кутиите бе поставена голяма купа с нещо подобно на салата — плетеница от листа със сос от тресяща се лигава материя. От купата се издигаха зловонни изпарения.
Почти задушена от смрадта, тя се изправи и се дръпна назад, като си пое дъх дълбоко, за да прочисти носа си. После, щом се огледа наоколо, видя кутията.
Беше малка черна квадратна кутия, чийто ръб бе около един фут и висока около шест инча, която лежеше на земята от другата страна на онова, което тя бе взела за покривка. По-голямата й част беше метална, но обърнатата към нея страна приличаше на сиво матово стъкло или кристал. Тя не разбираше как може да я отвори. А и нямаше време да опита. Коня скоро щеше да се върне, а тя не искаше той да не я намери.
Инид все още гледаше кутията, когато кристалът изведнъж просветна и показа образа на Коня, влачещ се през тревата, приведен почти на две от тежестта на голям сандък, който носеше на гръб.
Телевизия, сети се тя. Още един паралел със Земята — пикник и телевизор. На екрана Коня бе смъкнал сандъка от гърба си и бе поставил единия му край на земята, докато обърсваше потното си лице. Явно мъкнеше тежък товар.
Дали дървоподобно-паякообразните същества го бяха гледали през цялото време? Дали са знаели и за нея? Изглеждаха безкрайно изненадани, когато надзърнаха иззад пирамидата и я видяха.
В мига, в който помисли за тях, Инид веднага ги видя на екрана. Образът на Коня изчезна и се появиха те, спускащи се към дъното на пресъхнал каньон. В придвижването им личеше сурова решителност.
По-добре да се махаме оттук, помисли си тя. Почувства, че колкото по-скоро тръгнат, толкова по-добре. Трябваше да се върне и да изчака Коня при мрежата. Помисли за него и образът му се появи на екрана. Умствено превключване и настройка? Тази кутия беше нещо повече от телевизор. Може би бе шпионски апарат, който имаше способността да прониква в непредполагаеми места и непознати ситуации.
Тя вдигна кутията, която съвсем не беше тежка, и бързо тръгна надолу по склона, като внезапно осъзна, че може би е предала доверието на Коня, оставяйки мрежата без пазач. Когато най-сетне видя, че всичко си е на мястото, я обля вълна от облекчение и тя се затича.
Погледна надясно и видя Коня, клатушкащ се към мрежата със сандъка на рамо. Инид почувства необяснимо желание бързо да напусне планетата и реши, че Коня сигурно ще се съгласи с нея. Може би в това имаше някакъв резон. Сандъкът не можеше да е негов. Той го бе откраднал.
Тя доближи края на мрежата и хвърли телевизионната кутия отгоре. Кутията беше достатъчно голяма, за да се закрепи добре. Сега Коня тежко тичаше насреща, а сандъкът се люлееше на рамото му.
Инид скочи върху мрежата, закрепи се на нея и се протегна да поеме раклата и да я задържи, докато той я вдигаше от рамото си и я буташе върху мрежата. Тя хвана кожената дръжка, събра сили и дръпна силно, за да е сигурна, че сандъкът ще се закрепи, без да падне.
Сандъкът разклати мрежата и се плъзна към единия й край. Инид заби пети и го дръпна, като го побутна настрана, за да спре плъзгането.
С крайчеца на окото си забеляза, че някакво тъмнолилаво, почти сливащо се с тревата, създание се надига, протягайки извиващи се пипала. Коня изкрещя от ужас и се хвърли към мрежата. Ръцете му хванаха края й и той се придърпа нагоре, докато краката му се люлееха във въздуха. Инид сграбчи едната му ръка и я задърпа. Лилавата маса ги нападна. Инид се втренчи изплашена в зиналата паст, острите й бляскащи зъби и зловещата светлина на нещо, подобно на око. Под тях мрежата се тресеше, защото едно пипало бе сграбчило края й.
Стъпила здраво на краката си, Инид издърпа Коня и той се плъзна в мрежата. Тя се издигаше, а лилавата маса висеше от нея, вече доста далече от земята, но неразличима на фона на виолетовата трева. Ръката на Инид заопипва жълтият брилянт в джоба. Вдигна го и го стовари върху пипалото. Лилавата маса се сгърчи от болка и пипалото се откъсна. Тя се вгледа, но не можа да види как създанието се удря в земята. Нямаше и какво да се види — нещо лилаво се вливаше в друго лилаво.
Коня пълзеше бързо нагоре по мрежата. Беше хванал една от кожените дръжки на сандъка и го влачеше зад себе си.