— Впечатляващ списък имаш — доста заядливо каза Дейвид.
Той е също и твой.
— Имам част от него — отговори Дейвид. — Разбирам за какво говориш.
— Виждал ли си Спайк? — попита Хорас.
Виждам го от време на време. Той е ограничен от балона около Хопкинс Ейкър. Аз съм единственият от вас, който може да минава през балона без помощта на времето. Скитам по малко.
— Скитай, щом ти харесва — каза Хорас. — Но искам да спреш да тормозиш местните жители. Смятат те за призрак. Обърнал си околността с краката нагоре за дълго време.
На тях им харесва, защити се Хенри. Животът им е сух и мрачен. Те изпитват удоволствие да бъдат плашени. Сгушват се в ъгъла до комина и си разказват приказки. Ако не бях аз, нямаше да има за какво да си разказват. Но не това е причината да съм тук.
— А каква е причината?
Има някои, които се интересуват от балона, отговори Хенри. Те не знаят какво представлява, не са сигурни в точното му местоположение, но го усещат и се интересуват от него. Непрестанно душат наоколо.
— Сигурно не са от местните. Няма как да се досетят за него. Тук сме почти век и половина и…
Не са местните, каза му Хенри. Нещо друго е. Нещо отвъд.
Дълбоко и ненарушимо мълчание се спусна над стаята. Всички седяха, сгушени в столовете си, втренчени един в друг. Някакъв древен страх изскочи от мрака на къщата и се концентрира в тази добре осветена стая.
Накрая Хорас се размърда. Изхъмка и каза:
— Значи се случи в края на краищата. Мисля, че всички знаехме, че някой ден това ще стане. Трябваше да го очакваме. Откриха ни.
3
Имаше нещо нередно, някакво отклонение, усещане за това, което е отвъд. Буун обаче не можеше да го осъзнае и като че ли нямаше начин да го разбере. Коркорън обикаляше покрай стената на най-външната стая на апартамента и държеше електрическото си фенерче на сантиметри от нея, наведен напред към гладката й повърхност. Спря и загаси фенерчето, после се обърна, за да погледне Буун. Уличната светлина отвън не позволяваше стаята да потъне в мрак, но беше твърде тъмно за Буун, за да може да види лицето на Коркорън.
— Безнадеждно е — каза Коркорън. — Тук няма нищо. И въпреки това аз знам, че навън, зад тези прозорци, ето там, от външната страна на сградата, е прилепено някакво странно устройство. Не може да съм сбъркал. Видях го.
— Вярвам ти, Джей. Има нещо нередно. Усещам го.
— Не можеш ли да го докоснеш?
— Още не — отвърна Буун.
Той се приближи до единия от прозорците и погледна към улицата. С изненада откри, че е опустяла. Нямаше плавно плъзгащи се по нея коли, нямаше никой и по тротоарите. Като се взря малко по-внимателно, забеляза някакво движение в един тъмен вход на сградата отсреща, после друго, по-тъмно тяло и, само за миг, нещо се отрази от едното от телата.
— Джей, кога каза, че ще взривят сградата?
— В неделя сутринта. Рано сутринта.
— Сега е неделя сутрин. Има ченгета отсреща на улицата. Видях светлина, отразена от полицейска значка.
— В четири-пет часа. По зазоряване. Виждал съм подобни операции. Винаги в ранни зори, преди да може да се събере тълпа. А сега е малко след полунощ. Имаме още няколко часа.
— Не съм съвсем сигурен — каза Буун. — Могат да ни свият някой номер и да я взривят, преди който и да е помислил, че ще го направят. Това е старо обществено и историческо място. Краят на „Еверест“ със сигурност би събрал тълпа. Но ако го вдигнат във въздуха по-рано от очакваното време…
— Няма да направят подобно нещо — отговори Коркорън, приближавайки се към него. — Те просто не биха…
Тъп удар ги разтърси и ги събори на колене, мазилката на апартамента започна да се руши, а по ъглите на тавана се появиха пукнатини, които се разшириха настрани. Подът започна да поддава.
Буун сграбчи отчаяно Коркорън и здраво го прегърна с двете си ръце.
И те се озоваха на друго място, в друго помещение, където нямаше рушаща се мазилка и пропадащ под.
Ядосан, Коркорън рязко се дръпна от Буун.
— Какво означава това, по дяволите? — кресна той. — Защо ме сграбчи…?
— „Еверест“ се руши — каза Буун. — Погледни през прозореца. Виждаш ли прахоляка?
— Не може да бъде. Ние все още сме в „Еверест“.
— Вече не. Ние сме в кутията, която си забелязал. Преминахме отвъд.