— По дяволите! — извика Коркорън. — Искаш да кажеш…
— Нужна ми е някаква опасност, Джей. Трябваше да разбера. Мога да преминавам отвъд само в последния момент, в критичната точка, когато няма никаква друга надежда.
Коркорън го погледна укорително:
— Изигра ми мръсен номер. Не ме предупреди.
— Аз самият не знаех. Тази моя странност всъщност е шанс за оцеляване. Не действа, ако няма заплаха. Винаги се случва в такива моменти. Това е инстинктивна реакция.
— Но преди ти винаги си изчезвал за кратко. После си се връщал. Ще се върнем ли и…
Буун поклати глава.
— Не мисля. Връщал съм се само когато вече е било безопасно. Сега ще си висим във въздуха над падащата сграда. Ако се върнем обратно, ще паднем и ние. Преди никога не е имало нещо истинско. Винаги попадах в нещо като преддверие — сивкав, равен свят от мъгла, без реални измерения. Но този път ние преминахме в някакво истинско място — тази кутия. Не мога да съм напълно сигурен, но ми се струва, че съм прав.
— Значи това е то — каза Коркорън. — Ние сме в скривалището на Мартин. И какво ще правим сега?
— Ти решаваш — отговори Буун. — Ти искаше да премина отвъд. Направих го и те взех със себе си. Ти си човекът с многото въпроси, така че започвай да търсиш отговорите.
Той огледа помещението, в което бяха попаднали. Мебелировката беше особена — позната като форма и функции, но много странно конструирана. На отсрещната стена имаше нещо, което можеше да е камина, но което, помисли си той, най-вероятно не е. Над него висеше доста обемиста правоъгълна плоскост, подобна на картина. Но тя до такава степен надхвърляше дори най-ненормалните, извратени творби на модерните художници, които му бяха известни, че той не можеше да я приеме за произведение на изкуството.
Помещението изглежда имаше стабилна основа: не пропадаше и не се поклащаше. Но как беше възможно? По някакъв начин то беше прикрепено за сградата, която сега се превръщаше в безформена купчина. И въпреки това помещението си стоеше на мястото. Без подпора откъм взривеното здание, то си оставаше на разстояние от около стотина фута над улицата, без да помръдне.
Буун бързо приближи до прозореца и погледна навън. В бледата светлина на улицата видя как надигащ се облак от хоросан и мазилка покриваше земната повърхност, докато разбити тухли, разцепено дърво и парчета мрамор падаха и се търкаляха по тротоарите. Нямаше съмнение, че старият хотел вече бе рухнал или поне се намираше в процес на свличане.
Единият край на помещението, в което се намираха, внезапно се наклони, после, тресейки се, възстанови положението си. Затаил дъх, Буун се завъртя с гръб към прозореца.
Поклащането беше откачило картината, или каквото и да беше това, и сега тя се свлече надолу, като разкри някакъв черен контролен пулт, вграден в стената. Повърхността му бе покрита с лъскави уреди, а в центъра мигаше червена лампичка.
Коркорън стоеше широко разкрачен, втренчен в пулта. Червената светлинка продължаваше да мига.
От пулта долетя глас, който ломотеше неразбираеми звуци. Говореше бързо и ядосано.
— Говори на английски! — изрева му Коркорън. — Английски! Не знаеш ли езика?
Червената лампичка спря да мига и гласът каза на английски, един доста особен английски:
— Разбира се, че този език ни е известен. Но защо да говоря на английски? Не сте ли вие, Мартин? Къде бяхте? Защо не отговаряхте на нашите повиквания?
— Аз не съм Мартин — каза Коркорън. — Мартин го няма тук.
— Ако вие не сте Мартин, то кой сте тогава? Какво ви влиза в работата да се обаждате? Защо се намирате в помещението на Мартин?
— Приятелю, който и да сте вие — каза Коркорън, — това е една дълга история, а нямам време да ви я разкажа. Хотелът бе сринат и ние сме в помещението на Мартин, увиснали във въздуха, готови да се разбием всеки момент.
Говорещият от пулта си пое дълбоко дъх. После каза:
— Не се вълнувайте. Нещата ще се оправят.
— Не се вълнувам — отвърна Коркорън. — Но мисля, че се нуждаем от помощ.
— Ние ще помогнем. Слушайте внимателно.
— Слушам внимателно.
— Виждате един контролен пулт. Трябва да го виждате. Задейства се само когато капакът му е свален. Трябва да е свален.
— Свален е, по дяволите! Престанете с тия детински обяснения и ми кажете какво да правя! Пултът е тук. Какво прави той? Как се задейства?
— В долния ляв ъгъл има няколко реда с… предполагам, че ги наричате бутони. На най-долния ред, като започнете от дясно пребройте три и натиснете третия бутон.