— Страхуваш ли се? — попита тихо той. — Тези ми ти изискани дами, които ситнят предвзето наоколо и чакат да забият ноктите си в любимката на гуербрета? Или интригите, благородните лордове, техните свади и боричкане за благосклонността на гуербрета и въобще…
— И двете. Не съм като Ловиан и съпругата на Блейн. Те са били родени за всичко това. А аз не съм. Но… не че се страхувам — на сигурно място в прегръдката на баща си, за първи път от седмици тя беше в състояние да мисли ясно. — Работата е там, че ненавиждам това. Дворцовите дела ми се струват много дребнави, тате, след като започнах да изучавам деомера. Благородниците са като деца, които се боричкат за играчки и чупят разни неща, когато не става тяхното, а в същото време си вирят носа, смятайки се за любимци на боговете — отдръпна се малко, за да може да вдигне очи към него. — Спомняш ли си тиерин Брейд и войната по повод храната за прасетата преди толкова много години — първото лято, когато ме взе със себе си?
Той се замисли.
— Наистина си спомням — отвърна и се засмя. — Знаеш ли, сладка моя, ти винаги си приличала дяволски много на мен. Надявам се, че това е преимущество, а не недостатък, наистина много се надявам.
Отначало тя се разсмя; сетне леко изстина, когато осъзна, че всъщност той е съгласен с мнението й за дворцовия живот. Щеше да каже и още, но изведнъж той я пусна и се заслуша с наведена на една страна глава. След толкова много седмици, прекарани в страх от убийци, тя неволно посегна към меча си, но беше само Невин, който бързаше да дойде при земния вал.
— Кълин, Джил, вие ли сте там?
— Да, милорд — викна в отговор Кълин. — Нещо лошо ли се е случило?
— Може би да, а може би и не. Виждали ли сте Перин?
— Не съм, от вечерята насам — Кълин погледна към Джил, която поклати отрицателно глава. — И Джил не го е виждала, милорд. Ето ще слезем. Да не би ситното копеленце да е избягало?
— Наистина така изглежда, макар и да не бих го нарекъл бягство. Що се отнася до мен, той вече не е затворник.
— А той знаел ли го е? — намеси се Джил.
— Най-вероятно не го е знаел. Съвсем в негов стил е да се измъкне през нощта — като гадна невестулка!
Около час тримата издирваха около дъна, но така и не намериха следа от него или одеялата му. Накрая Джил се сети да провери малката вратичка в портата и наистина — тя зееше, откачена отвътре, така и незатворена. Бърза проверка от главния коняр и неговия непосредствен помощник показа, че липсва кон.
— Ето това е върхът на всичко — рече Невин с доза отвращение. — Беше свободен, разбира се, но би могъл да ми се остави още няколко дни за изучаване.
— Чудесно, че сме се отървали, бих казала аз — промърмори Джил под нос.
— Знаете ли — обади се Кълин. — Аз така и не разбрах какви обвинения са отправени към него.
— Ами той беше конекрадец. По едно време го смятах за шпионин на тъмния деомер — отвърна Джил, за да спести на Невин една лъжа. — Но съм бъркала. Беше просто човек без значение — изведнъж тя се усмихна. — Наистина, вече без каквото и да е значение.
— Новини, всевъзможни новини — рече внезапно Блейн. — Нещата се развиват много бързо, братовчеде, след като вече се прибра у дома.
— Добре — отвърна Родри. — Колкото по-скоро се уреди този въпрос, толкова по-добре за Аберуин.
Середик, Сибир, Невин, Калондериел, Адерин, Кълин, няколко по-дребни лордове, които Родри не разпозна — всички мъже около масата кимнаха мрачно. След една прекалено обилна за вкуса на Родри закуска всички те седяха в изпълнената със слънчева светлина голяма зала на Сибир, пиеха пиво и обсъждаха тревожното положение в рана Аберуин.
— Време е да тръгнеш към къщи и това съобщение е съвършено добра причина да го направиш — Блейн вдигна навит пергамент. — След пет дни лорд Талид урежда турнир и всички бъдещи бунтовници ще бъдат там до един. В това писмо лорд Едар пише, че ако реша да присъствам, за него ще бъде чест да подслони мен и моите хора, а не бих се изненадал, ако се зарадва, като види и теб.
Родри отметна глава назад и се разсмя.
— Никога не съм бил по-радостен от някаква покана, братовчеде. Добрият стар Едар! Чакай да видим, ако си спомням правилно, дънът му се намира на около шейсет мили оттук. Три дни път на кон — идеално.
— Но по-добре е да не вземате всички тези войскари — вметна Сибир, като се наведе напред. — Нали искате да предотвратите войната, а не да я започнете?!