— Точно така — Родри му кимна. — Само по двайсет и пет за мен и за Блейн, ескортът, който ни се полага съгласно свещените закони, а също и Калондериел, Гуин и неколцина други служители. Останалите могат да продължат за Аберуин и да ни чакат там.
— Планът ми се струва смислен — рече Блейн. — Един последен въпрос. Как искаш да отидеш — открито или ще се опиташ да не вдигаш много шум?
— Бих предпочел без много шум. Откъде да зная дали нашите кандидат-бунтовници нямат шпиони из цял Елдид, но дори и да имат, с удоволствие ще устроя най-голямата изненада в грозното им дребно съществуване.
Независимо дали бунтовниците имаха шпиони, лорд Предир и лорд Слигин, двама от най-лоялните васали на Родри, определено разполагаха с такива, макар че трудно можеха да се нарекат професионалисти — каквито изникват по време на продължителни войни. Главният коняр на Предир имаше брат, който обработваше свободна ферма близо до Белглейд, а един роднина на Слигин имаше близки в тази част на рана. С помощта на бързотечния канал на клюките и двамата лордове научиха по едно и също време за турнира и решиха да присъстват ако не за друго, то да подразнят съвестта на Талид. Правейки доста нескопосен опит да не се разбере, че действат заедно, те решиха да отидат поотделно и в различно време. Предир трябваше да пристигне първи, напълно преднамерено, докато Слигин щеше да се престори, че е посетил роднината си и съвсем случайно чул за турнира.
Тъй като дънът на зет му се намираше на мили от Белглейд, беше час или дори повече след пладне, когато Слигин и неговият ескорт от петима души пристигнаха там. Качиха се по ниското изкуствено възвишение и намериха Предир да ги чака пред портите.
— О, богове, направо е отвратително! — избухна Предир, без дори да каже добро утро. — Почакай да видиш Гуарик, който се перчи така, сякаш вече е станал гуербрет, а наоколо се трупат ласкатели да му ближат ръцете.
— Охо, нима? Слушай, човече, обещах ти да си държа езика и ще направя всичко по силите си, но…
— Ако ни съсекат тук, Аберуин ще се лиши от двама верни хора, които да се сражават за него. Не можеш ли да го запомниш? Този турнир гъмжи от бунтовници.
— Ъ, съвсем си прав. Ще си държа езика.
Дори в състоянието на ярост, в което се намираше, Слигин трябваше да признае, че Талид бе надминал себе си. Самият дън беше накичен със знамената на Белглейд в сребристо и жълто, а имаше и други знамена с цветовете на различните благородни гости, накачени по дърветата или на колове около мястото на празненството. Районът около Белглейд бе известен с красивите си ясени, а зад дъна на Талид, където малък поток се виеше през широка ливада, имаше една особено хубава горичка. Сред дърветата слугите бяха наредили маси с храна: нарязани подправени меса, сиренета, пресен хляб на комати, както и престоял, превърнат в пудинг, мариновани зеленчуци в бардекски стил, печени и желирани лястовици, а в центъра на всичко — цял печен глиган. Имаше пиво с бурета и медовина с мехове и никого не връщаха, дори последните просяци от селото на Талид, които бяха дошли до един — не само заради храната, но и да гледат боевете. Слигин дори видя двамина сребърни кинжали, които се смесваха с множеството и си хапваха от изобилието на лорда, без никой нищо да им каже.
От другата страна на ливадата, на съвсем безопасно разстояние от пиршеството, се намираха два терена за боевете, оградени с панделки в зелено и златно — цветовете на лорд Гуарик от Дън Гамил. На единия от тях се бяха състояли основните серии от привидни боеве, водени най-вече между войскари от различните бойни отряди. Няколко обеднели по-млади синове на местни велможи бяха оставили гордостта си настрана, вземайки участие в боевете. Тримата лордове домакини бяха обявили щедри награди: трофейни кинжали и сребърни монети за победителите от всяка битка, а големият приз бе подготвен за битки красив червеникавокафяв кон, с малко кръв на западен ловец, ако можеше да се съди по широките му гърди и дългите крака. Когато Слигин пристигна обаче, всички предварителни турове на това великолепно съревнование бяха свършили.
— Последният рунд ще се състои на онова, другото място — обясни Предир. — Оставили са го недокоснато, за да могат финалистите да имат идеален терен. Няма награди, но ще е забавно да се гледа.
— Забавно ли? Стига онези, които трябва да си счупят вратовете, да мислят същото. Какво ще речеш, а?
— Ако си кажем молитвите както трябва, боговете може би ще се намесят. Разбира се, Гуарик е в списъка. Според мен идеята е той да излезе победителят. Имай предвид, че великолепно владее меча и без помощ, но не бих се изненадал, ако някои от противниците му се погрижат да не го победят. Само за да може представлението да се развие по план.