През целия си живот Слигин беше проявявал склонност към перчене, ругаене и гневно ръкомахане, но никога преди не бе изпитвал хладна ярост — онова неестествено спокойно състояние, при което целият свят изглежда ясен, но пък много отдалечен, а каквото трябва да направиш, е също така ясно, но съвършено близко. В този момент той изпадна в него и това доста му хареса.
— Къде е разпоредителят? Онзи, дето държи списъците?
— При буретата с пиво, там го видях последния път. Лорд Амвал. Но чакай, нали няма да се записваш?
— Ще се запиша. Сигурно ще ме елиминират във втория или третия кръг, но в името на всички небесни богове ще се опитам да разваля скапаната, нагласена, попикана победа на оня, който се опитва да мине за благороден лорд, дори ако позорно се прибера, покрит със синини.
Когато предвиди, че ще бъде отстранен във втория или третия рунд, Слигин не скромничеше, а съвършено точно оценяваше обикновеното си равнище в боевете с тъпо острие и щит от преплетени клонки. Правилата бяха прости, но достатъчно изкуствени, за да попречат на мъж като него, свикнал да блъска и сече, докато си пробива път в сражение. Противниците тръгваха от двата края на бойното поле, приближаваха се един към друг и започваха да обикалят, за да заемат благоприятна позиция, сетне се фехтуваха и правеха лъжливи движения, докато един от двамата отбележи три докосвания или изтика противника си в лентите, очертаващи игралното поле. На синините не се обръщаше внимание, но ако удряш много силно и нанесеш рана, победата се присъждаше на противника ти. В стила на Слигин никога не влизаше да се въздържа и от двете.
Но той нямаше представа колко полезна може да е студената ярост. Спечели с лекота първия рунд, тъй като противник му беше несръчният лорд Кинван, сетне и втория. Когато дойде време за третия, излезе на игралното поле, взел в ръце кръвожадния порив, който го изпълваше, а срещу него застана внушаващият страх лорд Гуион, над чието огнище висяха трофейни кинжали, спечелени в Дън Девери. Когато Слигин го победи без усилия, всички, включително и той, приеха, че Гуион е бил свръхуверен до глупост. Подобно обяснение обаче не можеше да се използва при четвъртия, когото победи — също така изкусен лорд, освен всичко — близък приятел на Гуарик. В този момент множеството започна да се притеснява. Когато следващата група състезатели заеха мястото си, за да завършат четвъртия кръг, много зрители престанаха да ги гледат; мъжете се събраха на малки групички и коментираха, като от време на време хвърляха разтревожени погледи към Слигин.
Колкото до него самия, той се чувстваше така, сякаш цялото му тяло се е превърнало в оръжие в ръцете на справедливия гняв. Докато чакаше ред за петия рунд, той само отпиваше студена вода вместо пиво и гледаше гневно към Гуарик, който стоеше на повече от петдесет ярда от него, заобиколен от последователи. Но въпреки разстоянието Гуарик изглежда усещаше присъствието му, защото от време на време вдигаше очи и го търсеше с поглед, тъй както езикът търси счупен зъб. Слигин забеляза и двойката сребърни кинжали: единият рус, а другият с тъмна кожа, която говореше за бардекска кръв във вените му, които го наблюдаваха, но от суровите им и безразлични лица трудно можеше да прецени какво мислят. От друга страна, Предир, който вече играеше ролята на негов секундант, носеше му мокри кърпи да си бърше лицето и вода с кани, не беше на себе си, изпълнен със свещен възторг.
— Карай все така, човече! Ще се моля на който бог пожелаеш, само и само да караш все така! Гледай израза на онова предателско копеле, дето се чуди какво се случва с измисленото от жена му планче! Боже мой, колко е самолюбив този човек!
Думите му вдъхваха повече вдъхновение от песен на възхвала, съчинена от най-добрия бард в кралството. Носен върху техния гребен, Слигин спечели петия рунд, а и шестия, докато накрая — между срещата му със самия Гуарик, който, както и очакваха, беше преминал съвсем лесно през рундовете — оставаше само предпоследният. За нещастие негов противник сега беше лорд Ретик от Гадбрун, известен в цял Елдид заради изтънченото си боравене с меча. Слигин тръгна срещу него, утешавайки се с мисълта, че преди да претърпи неизбежното си поражение, поне е накарал Гуарик здравата да се уплаши. Както изглежда, повечето от поддръжниците на Гуарик споделяха същото мнение, защото бяха съвсем спокойни и стояха усмихнати встрани, докато техният представител раздвижваше огромното си тяло, въртейки непрекъснато тъпото острие около главата си. Но тогава боговете се намесиха или поне всички в Елдид видяха нещата по този начин. По-късно Невин щеше да каже, че свръхестественият гняв въздейства на околните — върху техните аури и съзнание, но в онзи момент всички зрители видяха в това предзнаменование и мълвата се разпространи под тази форма.