Когато започна боя, Ретик тръгна самоуверено, но не свръхуверено към Слигин — беше се възползвал от болезнения урок с Гуион по-рано. Няколко мига се проучваха — тъпите остриета блъскаха по плетените щитове със странен, влажен звук. Само яростта, която го изпълваше, помогна на Слигин да отбележи едно докосване; после Ретик направи лъжливо движение встрани, отдръпна се, плъзна напред и бързо, едно след друго, отбеляза две докосвания. Но още докато се усмихваше широко и победоносно, той отслаби вниманието си съвсем леко и Слигин на свой ред отбеляза второто си докосване. Вече равни, те се въртяха, правеха предпазливо заблуждаващи движения от една или друга страна, отдръпваха се леко, опитваха се да привлекат противника, сетне много деликатно се приближаваха отново, когато другият не се хващаше на предизвикателството. Околовръст, назад и напред — но продължителността на боя започваше да оказва влияние върху Слигин, който беше над дванайсет години по-възрастен от Ретик. Той вече се задъхваше леко, когато мушна рязко… и тогава Ретик се подхлъзна. Левият му крак чисто и просто поддаде под него и той се стовари, размахвайки ръце и псувайки, върху панделките от лявата страна.
— Дисквалифициран! — кресна най-близкият съдия.
И макар че хич не им беше приятно да го направят — това се виждаше по лицата им — и другите двама извикаха:
— Дисквалифициран! Победител е лорд Слигин.
С бесен вик на радост Предир се втурна като паж да вземе меча и щита. Слигин чуваше как войскарите на Предир и неговите викат радостно и предлагат облози, докато той излизаше от игралното поле, а двамата сребърни кинжали също се бяха присъединили към тях в радостта. Сега оставаха двамата с Гуарик. Ако не се смята мъничката група привърженици на Слигин, цялото множество зрители, лордове и войскари вече стояха странно мълчаливи, поглеждайки ту към Гуарик, ту към Слигин и мърмореха стари поговорки — за това как боговете не гледат с добро око на хорската самонадеяност. В този момент съдиите оповестиха продължително прекъсване, за да позволят и на двамата състезатели да починат, а на слугите — да изравнят игралното поле. Никой не се съмняваше, че забавянето ще позволи също на Гуарик и неговите поддръжници да се прегрупират и да възстановят увереността си след предизвиканото от боговете поражение.
— Да отидем навътре между дърветата — каза Предир. — Почини на сянка, а аз ще ти налея студена вода от потока.
— Благодаря ти. Трябва да призная, че имам нужда от малко почивка. Ха, копелетата му с копелета! Собственото им забавяне работи срещу тях, какво ще кажеш?
Когато Слигин седна относително насаме в ясеновата горичка, той осъзна, че изпитва болки по цялото тяло и силите му бързо се изчерпват. Е, в името на боговете, ти стресна копелето, си каза той. Даде му урок да не устройва представления като някакъв скапан гертдин, нали? Тогава видя русия сребърен кинжал, който бавно се приближаваше към него, и сърцето му прескочи един удар. Джил! Прокле се, чудейки се как е могъл да е толкова сляп, че да не я разпознае по-рано. Ухилен от ухо до ухо, изрева приветствено, опитвайки се да стане, но тя изтича до него и коленичи.
— Не толкова високо, милорд! Приготвили сме малка изненада за нашия приятел Гуарик и приятелите му.
— Охо, нима! — Слигин положи големи усилия да говори по-ниско. — Той тук ли е?
— Тук е и искам да те попитам дали би могъл да заеме твоето място в последния кръг.
Слигин едва овладя навреме дивия си вой на радост.
— Разбира се, че може, в името на всички богове! Я слушай, онова другото момче, което беше заедно с теб — него също не го познах. Да не е…
— О, не, не, просто наш приятел. Той е с Блейн и всъщност с още много хора, скрити в гората нагоре по пътя. Гуин отиде да ги доведе.
— Предир ще трябва да направи някакво официално извинение пред съдиите на състезанието, а? Или просто нашият господар ще се появи там?
— О, нека направо се появи, бих казала аз. Не е необходимо да увъртаме. Скоро ще разберат, че драконът е долетял у дома си. А и Невин с един негов приятел са наблизо. Искат да не се показват, докато мине шумотевицата.