— Вероятно така е най-добре, макар и да не съм съвсем убеден, защото старецът може да прави силно впечатление, когато си науми. Ами баща ти?
— Той е тук. Не би пропуснал това, дори да му предложат в замяна трона на Върховния крал.
Когато се върна с водата, Предир едва не се разплака, като видя Джил. Щом научи какво се готви, той изтича да събере своите войскари и тези на Слигин, за да ги доведе между дърветата под претекст, че ще вземат още пиво и храна. Сега, след като нямаше да се бие, Слигин можеше най-сетне да изпие една хубава, разпенена половиница пиво и докато си доставяше това удоволствие, беше обладан от чувството, че боговете са в небесните си дънове и сипят справедливост над света.
Състезанието се забави още когато Блейн и отрядът му от петдесет души и двама капитани се появи иззад дъна. Те слязоха от конете и подвиквайки приятелски поздрави и шеги, ги поведоха към множеството. Талид се зарадва на появата им толкова, колкото мелничар, открил гъгрици в брашното си, но лордът нямаше какво друго да направи, тъй като не желаеше да оскърби един гуербрет, като забрани на него и хората му да присъстват на открит турнир. Слигин тревожно оглеждаше множеството около Блейн и се опитваше да зърне Родри, когато усети приятелска ръка на рамото и се извъртя да види кой е. Наметнал охлузена стара наметка, пред него стоеше той, с леко отметната глава и лице, пламнало от полупобърканата му берсеркерска усмивка, която Слигин толкова добре си спомняше. Непосредствено зад него стоеше Кълин от Кермор.
— Ваша светлост — Слигин внезапно установи, че с труд произнася думите. — Ваша светлост!
— Недей да коленичиш! — Родри го сграбчи тъкмо навреме за ръката. — Блейн ги разсейва и те все още не са ме видели.
— Точно така. Разбира се. Ъ! — Слигин грабна една влажна кърпа, изсекна се силно и избърса очи с ръкав, преди отново да заговори. — Това ще им даде да разберат на тия копелета, нали? Какво излезе от дяволските им сплетни и интриги?!
Тъй като войскарите на Блейн веднага се нахвърлиха върху храната и питиетата, отклонявайки вниманието на всички, никой не бе забелязал Родри, който стоеше сред войскарите на Слигин и Предир. Когато съдиите призоваха състезателите, Слигин тръгна начело на своята група, сред която вървеше Родри. Гуарик вече беше там и крачеше напред-назад в своя край на игралното поле. Когато Слигин тръгна към своя, съдиите пристъпиха напред, за да разгледат меча и щита му, както изискваха правилата. Той им връчи и двете с лек поклон.
— Милорди, на мое място ще се бие друг. Както всички много добре знаете, независимо дали вашите дребни сърчица го признават или не, аз бях негов представител. Е, в името на черния задник на Адовия властелин, ето кой!
Когато Родри проби път през групата около себе си и застана до Слигин, за да вземе тъпия меч и щита, съдиите станаха мъртвешки бледи. Той бе отхвърлил наметката си, за да разкрие риза, станала твърда като кора от гъсто избродираните върху нея дракони и плетеници, и бриги в синьо-зелено-сребристото каре на Аберуин.
В своя край на игралното поле Гуарик крачеше в щастливо невежество, докато Родри не излезе напред. Настъпи миг мълчание; хората замърмориха, един тътен от шепот, сетне заговориха на глас и накрая се чуха приветствени викове от верните на Родри мъже и благоразумните сред враговете му, тъй както става, когато започне да се руши изграденият от селянина бент от пръст — отначало водата потича като тънка струйка, изведнъж пробива и се понася с рев като порой по коритото на потока. За миг Слигин се възхити от Гуарик. Лордът отметна гордо глава, тръгна изправен да пресрещне врага си и го поздрави. Разговорите и приветствията стихнаха.
— Ваша светлост — заяви Гуарик. — Желаете ли да заменим тези неща с истинска стомана?
— Не желая, защото не си ми причинил зло, поне не достатъчно, за да умреш — Родри вдигна меча и го поздрави. — И за да не си помислиш, че само се перча, да започваме, а?
Хладнокръвно и нагло Родри обърна гръб на лорда и се отправи към своя край на състезателното поле, като по този начин не му остави друг избор, освен да направи същото, защото в противен случай завинаги щяха да го сметнат за страхливец. Съдиите се навъртаха наоколо, облизвайки нервно устните си, поглеждайки един към друг, докато Слигин не можа повече да издържи.
— Е, започвайте, в името на боговете! Стига сте подсмърчали! Започвайте!
Двамата състезатели тръгнаха към центъра, множеството се струпа наоколо със спотаени въздишки. Приклекнал леко за бой, Гуарик се движеше предпазливо и кръжеше, но макар и да държеше меча си готов, Родри само се въртеше на място, за да остане с лице към него. Гуарик се поколеба за миг, сетне направи лъжливо движение на една страна, върна се на място и се хвърли напред с рязък удар. Родри не отскочи, а по-скоро пристъпи встрани — плавно, едва ли не мързеливо. Когато Гуарик се завъртя и втурна пак, Родри отново го нямаше там — беше се отместил няколко ярда надолу по полето и се усмихна весело, когато противникът му изтича покрай него. Лесно можеше да отбележи три докосвания и по този начин да свърши състезанието, но той изчака, докато другият схване грешката си. Като пълен глупак Гуарик се хвърли срещу него и повтори целия малък фарс. Сега вече тълпата се подсмиваше.