Джил внезапно изпсува и хукна към групичката мъже тъкмо в момента, когато някой подаде тревога. Замръзнал от изненада, Слигин видя как Родри едва успя да се извие навреме, как стоманата проблесна покрай него и наоколо отекнаха викове. Като по магия Алян бе извадил кинжал и нанасяше удар, когато Родри вдигна ръка, за да се запази.
— Пази се! — Гуин скочи между убиеца и лорда.
Кинжалът се заби в рамото му и от него бликна ярка кръв, а в същото време той хвана с една ръка врага за носа, а другата мушна под брадичката му. Чу се изпукване, ужасяващо изпукване, сякаш клечка се бе счупила под ботуш. Когато Гуин го запрати на земята, Алян се отпусна мъртъв. Слигин така и не разбра кога е започнал да тича; пробиваше път през струпващото се множество, за да застане до гуербрета тъкмо когато Родри хвана Гуин за ръка и го спря.
— Не е тежка рана, Ваша светлост — рече Гуин, вече спокоен.
— Все пак е по-добре да извикаме хирург — избоботи Слигин. — Къде е онзи скапан Талид? Проклет да е, не е особено добър домакин, а?
И беше искрено изненадан, когато всички се разсмяха.
Беше късна вечер, когато Родри и неговата свита се върнаха в дъна на лорд Едар. Невин остана в голямата зала само колкото да чуе, че онези, които бяха готвили бунт, са били засрамени както трябва, сетне настоя Гуин да се качи в неговата стая, за да се погрижи за раната му. Джил също дойде, беше превързала на място рамото му нескопосно, но достатъчно здраво — и наряза нови бинтове, докато Невин проми раната и я заши. Колкото и болезнена да е била без съмнение процедурата, по лицето на Гуин не трепна и мускулче. Невин го отпрати в голямата зала със заповедта да изпие две чашки медовина, сетне помогна на Джил да разчисти.
— Изглеждаш натъжена, детето ми. Смятах, че от възторг ще танцуваш тази вечер.
— О, аз много се радвам заради Родри.
— Но не и заради себе си, така ли? Хайде, хайде, скоро ще има великолепна сватба и ти ще станеш най-могъщата жена в цял Елдид.
— Никой не спира да говори за скапаната ми сватба. Не ти ли е идвало на ума, че Родри дори не е поискал ръката ми? Той просто приема, че съм готова да го направя и това се отнася до всички, а вие двамата с Блейн сте най-лоши, защото не желая да съм скапаната най-могъща жена където и да е, проклети да сте до един!
За момент му се стори, че Джил ще се разплаче, но вместо това тя остана с отворена уста, стресната от собственото си избухване. Самият Невин толкова се изненада, че трябваше да мине време, докато каже нещо.
— Нима? А какво искаш тогава?
— Искам да изучавам деомера, а в същото време да имам и Родри.
— Няма причина да нямаш и двете.
— О, престани да се отнасяш с мен като към дете или малоумна!
— Не съм смятал, че се отнасям с теб по такъв начин.
— Тогава ми отговори честно — тонът й отново беше спокоен, дори студен. — Ако се омъжа за Родри, ще мога ли да овладея деомера? Нямам предвид някакво знание или някой и друг умствен трик. Искам да стана майстор като теб, а и да служа на кралството също като теб. Преди няколко месеца не бих го казала, защото щеше да ми се струва самонадеяно, но сега съм на различно мнение. Сега искам да постигна това, но ако се омъжа за Родри и бъда превърната в негова икономка, домоуправителка, майка на наследниците му и Богинята знае още какво, ще мога ли да го постигна?
— Право да ти кажа, няма — той се възпря да добави: поне не в този живот. Тя трябваше да го попита, за да има право да й разкрие тази тайна. — Просто няма да имаш достатъчно време.
— Така си и мислех. Но мога ли да го изоставя? Той има нужда от мен.
За миг стаята се завъртя около него. Лицето му сигурно беше пребледняло, защото Джил се втурна към него и го хвана за ръката:
— Какво стана? На сърцето ли ти има нещо? Я седни! Точно зад теб има голям сандък.
С въздишка Невин приседна и се облегна на стената за опора.
— Благодаря ти, нищо ми няма на сърцето. Просто ме изненада, а аз наистина започвам да остарявам, нали разбираш? Искрено ли мислиш да напускаш Родри?
— Да. Предполагам ме смяташ за глупачка. Повечето жени биха ме сметнали за такава. Или пък за вещица — за такава ще ме помислят повечето мъже.
— Честно казано, няма да те сметна за нито едното от двете. Ще кажа само, че решението трябва да вземеш ти и никой друг.
— Е, знаех си, че така ще кажеш — тя се усмихна, сетне се обърна и закрачи неспокойно. — Но не бих възразила да получа някой и друг съвет. Имам ли право да го изоставя и да поставя деомера на първо място?