— Аз съм най-неподходящият човек в цялото кралство, на когото би могла да зададеш този въпрос. Някога, преди много време, трябваше да направя наистина същия избор. И направих грешка.
— Избра деомера вместо жената, която си обичал, така ли?
— Не точно вместо. Можех да имам и двете. Само че бях толкова алчен и нетърпелив да получа власт, че я видях като пречка — каквато тя в никакъв случай нямаше да бъде — и като истински самонадеян глупак я изоставих.
— Разбирам. Но аз не бих могла да имам и двете, нали?
— Това е съвсем вярно.
— Много ли й беше необходим?
— Много й бях необходим, просто поради ужасните обстоятелства, при които беше родена. Без мен за нея нямаше никакъв живот.
— Да, но Родри е гуербрет и има пред себе си повече перспективи от всеки друг с изключение на Върховния крал. Все повтарям, че има потребност от мен, но всъщност не е така. О, богове, всяко момиче в кралството би се хвърлило в краката му, за да има шанса да се омъжи за него; има стотици момичета, които са по-подходящи от мен да станат съпруги на владетел. Как мога да се посветя на скапания му ран, когато през цялото време ще ми се иска да изучавам своето изкуство?
— Всичко това е вярно и звучи изключително логично, но как ще понесеш това, ако го оставиш?
Тя остана неподвижна, напълно неподвижна, само сълзите в очите й се надигнаха и потекоха на две тънки ручейчета по страните й.
— Невин, непрекъснато имам чувството, че се давя. Дори не става въпрос за самия Родри. Става дума за неговото положение, ранг, Аберуин и всичко останало. Това е като някаква река и ако й позволя, тя просто ще ме понесе — внезапно Джил отметна глава и сложи ръка на гърдите си. — То и сега понякога имам чувството, че не мога да дишам. Смяташ ли, че съм оглупяла?
— Не смятам. Според мен виждаш нещата ясно. Но ти така и не отговори на въпроса ми. Можеш ли да понесеш раздялата?
Сълзите бликнаха отново и тя заби за дълго време очи в пода, преди да отговори.
— Мога и трябва да го направя. Ще го сторя тази вечер — вдигна поглед. — Или никога няма да мога да го направя.
— Ще бъда тук — буден.
Тя понечи да каже нещо, сетне кимна разсеяно, за да покаже, че е разбрала, и излезе от стаята. Дълго време Невин гледа втренчено към затворената врата, а ръцете му трепереха — беше обхванат от надежда, която не си позволяваше нито веднъж през дългите четиристотин години, откак даде прибързания обет.
Разбира се, шамбеланът на лорд Едар предостави на гуербрета най-луксозната спалня в броха — голяма клинообразна стая с огромно легло, заобиколено от бродирани завеси и покрито с бродирани одеяла. Когато влезе, Джил установи, че в сребърните халки по стените горят свещи, а Родри седи с кръстосани крака в центъра на леглото и чете дълъг пергамент. Той го хвърли настрана и широката му усмивка накара сърцето й да се скъса.
— Условията за лоялност на Едар към Аберуин. Не виждам причина за промяна, но той искаше от мен да ги прегледам, за да е сигурен, така че го направих. О, любов моя, толкова е хубаво, че сме за миг насаме с теб. Чувствам се като хрътка на каишка. Всеки път, когато се опитам да се измъкна, някой ме дърпа обратно.
Тя не каза нищо, а спря, колебаейки се, до леглото и усмивката му изчезна.
— Станало ли е нещо, любов моя?
— Не мога да се омъжа за теб — изтърси го така, че започна да се презира. — Трябва да те оставя.
— Не съм чувал друг път шега, която по-малко да ми е харесвала.
— Не е шега, Родо. Не искам да си отивам, но трябва. Заради деомера.
— Какво? Смятах, че сме се разбрали по този въпрос. На кораба на Илейно — не си ли спомняш?
— Спомням си, но тогава не казах всичко. Сега го казвам. Трябва да уча, а не мога, ако съм омъжена за теб, затова те напускам. Още утре.
— Я не говори така! Няма да направиш нищо подобно. Ако ти е необходимо време за обучение, тогава добре. Ще го имаш това време. Аз… двамата, де, ще уредим някак нещата. Все още не зная как, но ще го направим.
— Зная, че го казваш с най-искреното желание на света, но няма как да стане. Бъди честен. Знаеш, че няма. Винаги ще възниква едно или друго, за което ще трябва да се погрижа, а ако не го направя, тогава всички придворни ще започнат да клюкарстват, а това също няма да ти харесва. Ами ако започнат да мърморят, че съм вещица? Премислила съм всичко, Родо. Какво ще стане, ако откажеш на някой лорд нещо, което смята, че трябва да получи, и той започне да разправя как жена ти те е омагьосала?