— Не е там работата!
— А къде е тогава?
— Не искам да си отиваш. Джил, как можеш да ми причиниш такова нещо? О, богове, рискуваш живота си, тичайки след мен, а тъкмо когато сме най-сетне в безопасност и мога да те обсипя с удобства и привилегии, казваш, че искаш да си тръгваш.
— Не искам, а трябва да си тръгна.
— Само за да изучаваш куп плесенясали стари книги с Невин ли? Какво, ще обикаляш из кралството на муле и ще пробиваш циреите на фермерите ли?
— Ако трябва, ще го правя. Не е лошо призвание да лекуваш болежките на хората.
— Ти си се смахнала.
— Просто не можеш да разбереш какво означава деомерът…
— Разбира се, че не мога да разбера — тонът му непрекъснато се повишаваше. — Няма какво да разбирам извън това, че си наумила нещо смахнато и не искаш да слушаш, като ти се говори разумно.
— Родри, сърцето ме боли, че те наранявам по този начин.
Той понечи да каже нещо, сетне се въздържа. Стана от леглото, отиде при нея и я хвана за раменете. Ръцете му бяха толкова топли и приятни, че й се доплака.
— Моля те, не си отивай, Джил. Такава нужда имам от теб.
— Ти нямаш нужда от мен. Ти само ме желаеш.
— Е, та това не е ли достатъчно? Обичам те повече от собствения си живот и това не е достатъчно, така ли?
— И аз те обичам, но деомерът…
— О, проклет да е! Не давам и свинска пръдня за деомера! Тебе искам.
— И аз те желая, но не мога да имам и теб, и деомера…
— Така значи, аз съм на второ място за теб, така ли?
— Не съм искала да кажа такова нещо! Пъклите да го вземат, ти си упорит като муле и два пъти по-проклет! Защо не чуваш какво ти говоря?
— А ти защо не кажеш нещо разумно?
По-късно на Джил й се струваше, че са спорили половин вечност. Дори тогава тя разбираше, че се кара само за да овладее болката, че отчаяно търси някаква причина да го мрази или поне презира, но това само по себе си не беше достатъчно да я спре. Предполагаше, че Родри е наистина вбесен; поне така й се искаше. Те се въртяха ли, въртяха около едни и същи доводи, дори повтаряха едни и същи думи, докато не започна да се чуди какво всъщност иска от него и защо проточва тази агония, вместо просто да си тръгне. Накрая осъзна, че очаква от него съвсем просто да каже, че я разбира, а това бе нещото, което никога не би направил.
— Престанала си да ме обичаш, така ли? — гласът му вече беше пресипнал. — Кажи ми истината. Сигурно причината е някой друг мъж, нали така?
— О, не ставай пълен глупак! В живота си никого освен теб не съм обичала.
— Тогава защо искаш да си тръгнеш?
— Заради деомера…
— Виждаш ли? Той означава повече от мен.
— Не! Повече от самата любов.
— Това е смешно! Няма жена, която да смята така. Кой е той? Не може да е Невин, Саламандър е в Бардек, а…
— Родри, не давай воля на лошия си език! Няма друг човек. Само се опитваш да утешиш наранената си гордост.
— Боговете да те прокълнат! Едната гордост ми остана. Аз съм онзи, който ще трябва да оповести пред цял Аберуин, че дъщерята на един сребърен кинжал не ме е сметнала достатъчно достоен за себе си.
Изведнъж тя видя изход. Представляваше лъжа, разбира се, пълна и неподправена лъжа, но в момента отчаяно искаше да прекъсне веригата от взаимни обвинения и болка, която ги обвиваше.
— А аз нямам ли си гордост и как смяташ, че ще живея опозорена, когато един ден ме отхвърлиш?
— Джил! Та аз никога няма да направя подобно нещо! Не си ли чула и една проклета дума от онова, което говорих?
— Има нещо, което не знаеш — тя се извърна, засрамена, че е паднала толкова ниско.
— Какво е то? — тонът му се промени и стана страшно разтревожен. — Какво толкова лошо има?
— Ялова съм, глупчо. Не можа ли да се сетиш сам за това? След всички тези години така и не си ме заплодил, а у вас те чака малката Рода, за да ти каже „татко“.
Той остана мълчалив толкова дълго, че най-накрая тя се принуди да го погледне. За първи път през тази ужасна вечер той плачеше. Усети вкуса на лъжите като зловоние в устата си, но се насили да продължи:
— Трябва да мислиш за Аберуин, Родри. Какво ще се случи с рана след двайсет години, когато все още няма да има наследник за него? Не мога да причиня това на Аберуин и народа му, дори не и заради мъжа, когото обичам, а аз те обичам с цялото си сърце и душа.