Поради всички тържества и церемонии на Ловиан не й се удаде възможност да разговаря насаме с Родри същия ден. Първо всички служители благородници трябваше да приветстват Мелуейд по случай връщането му у дома, след това се появиха васалите, за да положат клетва за вярност, и всичко завърши с огромно пиршество, което продължи до късно през нощта. Тъй като тя си легна далеч преди празнуващите, когато на следващата сутрин слезе долу, очакваше да намери голямата зала празна, но Родри седеше сам начело на почетната маса, отпивайки от половиница пиво, загледан в торфа, който тлееше в огнището.
— Негова светлост е станал рано — рече Ловиан.
— Негова светлост никога не се е нуждаел от много сън — той стана и леко се поклони. — Ела да седнеш, мамо. Имам много неща, за които да ти благодаря.
Появи се слуга с топло мляко, мед и панер пресен хляб и масло — нещата, с които тя обикновено закусваше. Родри взе едно парче и отхапваше по малко от него, докато обсъждаха текущите дела на рана, пролетните данъци и враждуващите помежду си лордове, които биха могли да се обърнат към него по техните спорове. Ловиан се изненада, че синът й слуша съвършено сериозно, молейки я често да обясни някоя подробност или да препоръча служителя, който знае повече по въпроса. Накрая й се усмихна:
— Като че ли те чувам да си мислиш: о, богове, колко много се е променил!
— Е, наистина си се променил. Не съм те виждала три години, всъщност дори малко повече.
— Помниш ли, мамо, как ми казваше, че не съм отгледан да властвам? Съвсем беше права, а сега и аз го разбирам. Предстои ми много работа, но ти обещавам, че ще си я свърша.
— Радвам се да го чуя, Ваша светлост. Поне можеш да четеш и пишеш. Настоявах да стане така, макар баща ти да смяташе, че това е просто губене на време за един по-малък син.
— Несъмнено е смятал така — за миг Родри придоби странно разсеян вид, сетне се усмихна. — Има нещо, което е особено спешно за момента. Трябва да се оженя, при това скоро.
— Точно така — тя дълго се колеба. — Не искам да ти причинявам болка, но какво стана с Джил?
— Напусна ме. Това би трябвало да е дяволски очевидно.
— Добре тогава. Не е необходимо да зная защо.
— О, след година-две ще ти кажа. Когато раната престане да кърви.
Той стана и закрачи нервно към огнището, а тя го последва, готова да остави темата за известно време, за да му спести болка, но той продължи да говори по нея:
— Ще се оженя за момиче извън рана.
— Така ще бъде най-добре. Когато чух, че си в безопасност, започнах преговори с тиерина на Елрид. Дъщеря му е хубава, а също така — умна.
— Много лошо, защото ще трябва да ги прекратиш. Изпратих Блейн да поиска вместо мен ръката на Ейда, сестрата на Игуимир от Аудглин. Не давам и свинска пръдня как изглежда. Искам да спечеля този съюзник.
— Какво? Родо, виждала съм това дете в двора и го смятам за възможно най-лошия избор, който би могъл да направиш! Тя е хубавичка и чудесно умее да се държи, но е съвършено глупава и кротка, колкото полска мишка.
— Никакво значение…
— Родри!
Голямата зала вече се изпълваше с хора — сънливи лордове и войскари, които идваха да закусват. По мълчаливо споразумение те отидоха в приемната й — просторно помещение с отворени прозорци, за да влиза вътре мекото пролетно слънце. Застанаха един срещу друг в изпъстрен с прах сноп светлина.
— Ако Негова светлост поне ми беше изпратил вестител, нямаше нищо да кажа по въпроса — рече Ловиан, подбирайки внимателно всяка своя дума. — Но при това положение нещата стават прекалено неудобни…
— Ако Нейна светлост беше поне почакала да говори с мен, нямаше да се стигне до каквито и да е неприятности. Съжалявам, мамо, но ще трябва да се оправиш с Елрид и да ги отклониш. Хайде, теб те бива за такива неща. Ти без съмнение ще изпиташ удоволствие от всичкото политиканстване и пазарлъци.
Ловиан потисна импулса да го зашлеви, така както би направила преди. И отново почувства, че си има работа с непознат.
— Не вярвам, че Блейн, колкото и да е добронамерен, е подходящият човек, който да уреди един важен брак.
— А аз не съм съгласен. Но във всеки случай вече е прекалено късно. Неговият бърз вестител трябва да е стигнал при Игуимир с писмо, което иска от него ръката на сестра му.
— Родри, ти не си виждал момичето. А аз съм го виждала.
Той сви рамене, отиде до прозореца и погледна надолу.
— Защо толкова държиш да бъдеш свързан с Аудглин? Просто не разбирам.