Алейна се усмихна деликатно, докато Саламандър отпи вино, като просто я наблюдаваше. Всъщност той има същия ранг, както и братът на някой архонт, мислеше тя — много важен мъж. И какво от това, че наистина е магьосник? Спомни си колко бе уплашена, като гледаше чудесата му, и колко възбуждащ се оказа този страх.
— Ще вечеряш ли с мен довечера, Еван? Никога преди не съм споделяла яденето си с магьосник.
— Ще бъде чест за мен. Не съм споделял нищо с толкова красива жена като теб.
Той вдигна чашката си, тя се чукна с него и за миг пръстите им се докоснаха.
След като се измъкна от гуербрета и хората му в Абернауд, Перин тръгна на север, като се движеше встрани от главните пътища, повече към селските и целините. Отначало пътуваше трудно. Беше свикнал да бъде на път, често седмици наред, но не разполагаше с обикновените си неща: дърварски топор, чайник, рибарска корда и капани за зайци. Окаяният му запас от медни монети намаляваше с все по-голяма скорост, като купуваше оскъдните си провизии от различни ферми. Тъй като дори не разполагаше с кремък и чакмак да си запали огън, спеше на студено под живите плетове или покрит с листа в горичките. Поученията на Невин оставаха все още свежи в съзнанието му и затова се противопоставяше на всички дребни съблазни, които Уирдът изправяше по пътя: пилета, избягали от кокошарника си, и никакъв селянин наоколо, баници с месо, оставени да се охладят върху перваз на прозорец, топор, зарязан небрежно върху купчина дърва. Накрая, когато стигна в Елрид, прясно придобитата му почтеност беше възнаградена — намери керван, поел на север към Пирдон и нуждаещ се от човек за конете. От този момент нататък започна да се храни прилично и страдаше много по-малко от студа.
Докато пътуваха на север, Перин се опитваше да не мисли за бъдещето си, но когато оставиха зад себе си Елдид и се насочиха към Лок Дру, въпросът нямаше как повече да бъде отклоняван. Със смазваща душата досада осъзна, че всъщност няма къде другаде да отиде, освен при братовчеда Нед и чичо си Беноик. Знаеше, че ще беснеят и ругаят, но ще го приберат. В продължение на месеци, може би дори години щеше да е обект на отвратителни шеги и унизителни намеци, щяха да се отнасят с него като с пример на глупост и безчестие, но — нищо ново. Можеше да го преживее, също както ставаше и преди.
В Дън Друлок разпуснаха кервана и водачът щедро плати на Перин полагащите му се надници — гологани на стойност четири сребърника, които бяха достатъчни в тази бедна откъм суха пара област, за да успее да си възстанови необходимите неща и осигури достатъчно провизии за дългото пътуване до Кергоней. От разговорите с местната търговска гилдия, където съществуваше подобие на карта, Перин пресметна, че ако поеме на североизток, през провинция Аркод, ще трябва да измине около триста и петдесет мили, за да стигне Прен Глудан, града на чичо си. Местните жители обаче му предложиха да тръгне по по-дългия маршрут, като се насочи отначало право на изток към Авер Требик, която щеше да го отведе до Белавер, а после да я следва право на север до Кергоней.
— Ако отидеш на север, ще вземеш да се загубиш, момко — казаха търговците до един, кимайки тържествено с глава. — Пътищата не са твърде добри и има обширни пространства, където няма нищо друго, освен гора. Хората от Аркод наричат скапаната си дивотия провинция, но в нея има два истински града, а и те са много далеч един от друг.
Перин не си даде зор да им обясни, че по онова, което чува за Аркод, той му се струва същински рай. Когато потегли, тръгна на север, отклонявайки се на изток, когато хорските пътища и пътеките на дивеча му позволяваха, като следваше вътрешния си компас, сочещ мрачно и неумолимо към неговите роднини и онова, което можеше да представлява сърдечно посрещане.
През първите четири дни Перин въобще не зърна човешко същество. Скоро обаче стигна до ферми и оградени ливади, където, следени внимателно от млади момчета с кучета, пасяха бели крави с ръждивочервени уши. Всеки, който го срещнеше, питаше откъде идва, но любезно, а когато разберяха, че идва от юг, го гледаха с почуда, защото беше пътувал много дълго, без да се загуби. Освен това, тъй като пролетта се разпукваше и заплахата от глад през зимата беше отминала, всички бяха щедри, предлагайки храна за него и овес за коня му.
Перин избягна и двата града на Аркод. Те бяха разположени на около сто мили един от друг, следвайки един приток на Авер Бел, който местните жители наричаха Авер Клин, Лунната река. Той я прекоси горе-долу на около половината път между тях. Хората от едно село, което започваше да се превръща в малък град, се бяха обединили и построили дървен мост на място, където тя се стесняваше. Срещу такса от една медна монета те не само му позволиха да го използва, но освен това в замяна на вести от Пирдон го почерпиха половиница пиво в местната кръчма. Когато тръгна на североизток и навлезе отново в пустошта, осъзна със свито сърце, че вече е изминал поне една трета от пътя си. Мислено вече чуваше обвинителния рев на Беноик.