Вечер, след работа, Мидир разказваше на Перин онова, което знаеше за Керун, и то не празни приказки или разкази. Той разработваше някакъв момент от разказа за божеството, сетне разпитваше Перин за онова, което е чул, търпеливо поправяше прилежния си ученик, докато той запамети идеално всяка отделна подробност. Понякога се грижеха за самото светилище, бършеха каменния олтар, мажеха с масло и лъскаха дървената статуя на божеството, докато тя започваше да блести. Мидир му разказваше и по нещо за храма, но в това отношение бе потаен, като подаваше само онези подробности, които би могъл да чуе непосветен човек.
Когато първата житна реколта придоби златист цвят, Перин осъзна, че никога няма да поиска да си тръгне. Но пък, от друга страна, беше съвсем сигурен, че ще престане да е желан, защото с него винаги ставаше така, дори и когато живееше при роднини. Една хладна вечер двамата с Мидир седяха на кръглата маса до кухненското огнище, обсъждайки как Керун се е родил в пустошта и бил откърмен от сърна, която му била доведена майка. Наблизо Кейта сортираше зрял боб, а около краката й имаше шест котки — всъщност рижавият котарак обичаше винаги да спи, сложил глава върху пръстите на краката й — и се мръщеше, докато работеше. Косата й беше в обикновеното състояние на бодлив плет, чиста и лъщяща в светлината на огъня, но оплетена на дебели пухкави възли около врата й. При една пауза в разговора Перин събра онова, което му беше останало от чувството за приличие, и изломоти:
— Ъ, а, такова. Исках нещо да кажа. Постъпих много невъзпитано, е, ъ, като ви се натрапих по този начин. Аз, такова, време е да потеглям.
Кейта вдигна очи и нададе такъв вой, че котките побързаха да се пръснат.
— Не мога да остана тук завинаги — рече Перин, усещайки, че сълзите напират в очите му. — Да ям храната на баща ти и така нататък.
Тя запокити купата с боба в другия край на помещението, скочи на крака, нададе отново вой и се втурна навън.
— Оставам с определеното впечатление — проговори Мидир, като си разтри бузата с мазолеста ръка, — че тя би желала да останеш. Боя се, че аз съм онзи, който ти се натрапвам, момчето ми. Нали разбираш, че Кейта е единствената ми дъщеря, а не съм я виждал толкова спокойна и щастлива, както през последните няколко седмици. Що се отнася до мен, ти си добре дошъл да останеш, колкото пожелаеш. Ако искаш — завинаги.
— Наистина ли?
— Наистина. Кой ще стане жрец след смъртта ми? Ти си единственият мъж, който съм срещал да се интересува от обредите на Керун.
— О! — Перин помисли за момент. — О, ъ, а, такова. Благодаря ти. Ще ми е много приятно да остана. Наистина ти казвам. Е, такова, хъм.
Погледна надолу и видя как възмутените котки яростно го фиксират.
— Да видя къде отиде Кейта — рече Перин, отново ломотейки. — Не ми се ще да побегне.
Изпълнен с радост от поканата да остане, той изтича през вратата навън, където пълната луна бе потопила вечерта в сребро. Стопанският двор беше притихнал, но вратата на обора мърдаше и той се досети къде се намира Кейта, защото, също като него, намираше утешение край конете. Вътре тя се беше проснала върху купчина сено и хлипаше в тъмното. Той приседна до нея, а тя вдигна поглед и му изсъска.
— Ъ, разбираш ли, в края на краищата няма да си тръгвам.
Хлипането престана, докато тя премисляше чутото.
— Никога ли?
— Никога.
На лунната светлина, която се разливаше от един близък прозорец, виждаше дългата й заплетена коса, в най-бледото възможно сребристочервено, нещо като степано одеяло. Погали я леко, после, като тръгна от близо до кръста, започна да я разплита. Отначало вцепенена, Кейта бавно се отпусна, докато, малко по малко, той стигна до тила, правейки дългия кичур гладък и сресан. Когато започна да оправя съседния, тя се примъкна малко по-близо, сетне все по-близо, докато той влезе в ритъма на работата. Внезапно Перин проумя, че наистина има ритъм, че изпълнява някакъв обред, нещо, което наполовина си спомня, наполовина знае, изхождащо от най-дълбоките равнища на душата му. Кейта се протягаше блажено и триеше о него, сякаш и тя знаеше ритуала. Гърбът започна да го боли, защото бяха нужни часове, за да приведе в ред тази грива, но и през ум не му мина да спре.