— Сетих се, сладка моя, орле мое! Ще бъда магьосник, а не гертдин — махна театрално с ръка и от пръстите му затанцува и заискри син огън. — Крисело, варварският магьосник от Далечния север! — Щракна отново с пръсти и от тях изхвърчаха ярки червени искри. — Елате всички, елате до един да видите чудесата на северните страни! Доведете децата, доведете престарелите си баби и вижте дали това се прави с помощта на огледала и прахове, или пък варварският магьосник е наистина онова, което твърди, че е — Саламандър размаха и двете си ръце, през кабината премина лилав пламък на златни ивици и се разпръсна, без да повреди стената. — Пъклите да го вземат, ще ни замерят с шепи монети.
— Не се съмнявам, тъй като ще виждат истински деомер. Но какво ще каже за това Невин?
— Става ли за подметка кожата на елф? Нека дълбоко се надяваме Невин никога да не разбере за това представление, или въпросът ми ще получи отговор. Но не разбираш ли колко съвършено ще бъде това, Джил? Враговете ни няма да подозират нищо, защото и за момент няма да им мине през ума, че някой ще представя истински деомер насред мегдана — потри весело ръце, предизвиквайки малък фонтан от сребърни пламъци. — Да видим сега… аха, може да си моята красива варварска асистентка. Елате да видите красивата Джилиана, дивата принцеса от далечно Девери! Вижте я как носи меч като мъж! Ще ги привлечеш със своята хубост.
— Покорно благодаря. Струва ми се, ще е по-добре да съм известна като твоето любимо момче.
Саламандър изтри усмивката от лицето си и я изгледа за момент.
— Извинявай, Джил. Зная, че сърцето ти се къса от тревога. Задачата ни е много трудна, но ще спасим Родри. Опитай да не се потапяш в мрачни мисли.
— Да не се потапям в мрачни мисли ли? О, богове, как само бих могла, като зная, че той е в ръцете на Ястребите?
— Може и да не е. Пиратът Снилин съвсем ясно каза, че щели да го оставят жив, а сетне да го продадат.
— Така са казали на Снилин.
— Вярно е, права си.
Между тях се спусна хладен страх, сякаш от морето повя вятър. Саламандър се отърси като куче и се откъсна от приближаващото се отчаяние.
— Сега ще те позабавлявам, гургулице моя. Великият Крисело ще направи добре да упражнява своя смайващ репертоар от чудеса.
Оказа се, че с помощта на Дивите на огъня и ефира Саламандър бе в състояние да постави смайващо представление от истинска магия, предрешена като лъжлива. Правеше танцуващи топки от син и завеси от червен пламък, водопади от ярки искри и ослепителни мълнии. След като отрепетира визуалните ефекти, той добави пукот, гърмежи, грохот и цвъртене, прибягвайки до услугите на въздушните Диви. Накрая изхвърли златен огнен водопад над главата си и докато го спускаше надолу, предизвика миниатюрен тътен на гръмотевица. Когато грохотът стихна, на вратата кротко се почука. Джил я отвори и намери пред нея пребледнял пират.
— Ами такова — рече той, облизвайки нервно устните си. — Тук всичко наред ли е?
— Наред е. Защо?
— Чухме едни такива звуци…
— Просто моят господар се занимаваше с тъмното си изкуство. Смееш ли да му попречиш?
Пиратът изпищя, обърна се и побягна. Джил затвори вратата и Саламандър избухна в див смях.
— Точно така — изхълца той между два пристъпа. — Смятам, че военната ни хитрост ще успее.
Търговецът Барума стоеше облегнат върху перваза на прозореца в хана и гледаше навън, към осветения от залеза Валант. Далеч надолу по склона последните лъчи на слънцето искряха по широката река; светлината на фенери разцъфваше по прозорците на къщите, пълзеше от дърветата на градините. От далечните улици до него достигаха звуците на магарешки звънци.
В тази чудесна вечер Барума беше доволен и в добро настроение. Не само приключи успешно задачата, поставена му от Стария, но и неговите дела се развиваха добре. В подгъва на туниката му бяха пришити диаманти, далеч по-лесно преносими от злато. Той търгуваше със стоки, които не можеше да продава на всеки пазар, нито в салона на който и да е еснаф. Но те носеха висока печалба за човек, който знаеше къде да ги предложи, а и отровите на Барума бяха все от най-високо качество. За да е сигурен в тях, лично ги изпробваше върху роби. Докато премисляше кого от подбраната група клиенти да посети, се чешеше по косматия корем, търсейки разсеяно мъничките черни бълхи, които бяха една от бедите, свързани с пътуванията из островите. Дошло бе време да напусне Бардекина и да премине на Суртина; крайната му цел се намираше на онзи остров, далеч горе в планината, където живееше Стария.