Гласът му беше изпълнен с хумор. Когато разбра, че разбира шегата, тя изстина и стана да си стопли ръцете на огъня.
— Всичко това беше преди много време — каза Джил.
— Беше.
— И колко живота съм изживяла оттогава досега?
— Значи ти знаеш истината, нали?
— Зная я — Джил обърна гръб към огъня и застана с лице срещу него. — Колко живота са били?
— С течение на времето ще си спомниш всичките. Само ще кажа, че ми се сториха прекалено много, както и годините…
Невин се загледа в огъня и по някакъв начин Джил разбра, че и той си спомня. Тя изпита чувството, че след като е живяла в дълбока долина, стои навръх планината. Най-сетне виждаше как светът се разстила наоколо и разбра, че е по-просторен, отколкото някога си го е представяла. Спомените нахлуха в съзнанието, призраци се струпаха около нея, за да разкажат своите истории. После Невин вдигна поглед.
— Брангуен? — обърна се той към нея. — Прощаваш ли ми?
— Никога не съм ти се сърдила за каквото и да било.
— Тогава толкова много ме обичаше. Аз те предадох от фалшива гордост и небрежност, но все едно, че те удавих с ръцете си.
Джил си спомни тъмната нощна река, студената вода, която я покрива, дави я… Потръпна и се приближи към огъня.
— Е, може и така да е — каза тя. — И наистина твърде много те обичах — поколеба се, търсейки думи, питайки се дали е достатъчно мъдра, за да каже такива неща. — И затова е трябвало да те изгубя. В онази сляпа, кучешка любов нямаше място за деомер. О, богове, исках да се погреба в теб, да се удавя в теб! За станалото съм виновна не по-малко и аз!
— Това, което казваш, е вярно. Но ако ти бях признал честно какво се готвя да направя, вместо да дебна наоколо като крепостен селянин, само да бях ти дал да разбереш, че бягаш към свободата, а не към живот в изгнание — нямаше ли да намериш начин да избягаш от дъна на брат си?
— Е, положително щях. Тогава щях да видя избора между живота и смъртта, вместо само между теб и Герейнт.
— Щеше. Та ти не беше глупава, Гуени — само млада, много млада — Невин замълча дълго. — Но прощаваш ли ми?
— Да. Съвършено спокойно.
— Е, тогава ти благодаря — гласът му измени, докато изричаше тези думи.
Джил седна отново до него. Дълго време седяха мълчаливо, гледайки как Дивите играят в огъня и как светлината танцува по стените, светлина и сянка, безкрайно движение, безкрайна промяна, превръщане от едно в друго и отново обратно.
Речник
Абер (деверийски) — Устието на река, делта.
Авер (дев.) — Река.
Алар (елфически) — Група елфи, обикновено (но не винаги) свързани с родство, които са решили да бродят заедно за неопределен период.
Алардан (елф.) — Среща на няколко алара, обикновено повод за бурно пиршество.
Ангвид (дев.) — Неизследван, неизвестен.
Анун (уелски; буквално означава „никъде“) — Името на света, в който са се преселили деверийците.
Архонт (превод от бардекското атзенарлен) — Изборен ръководител на град-държава (бардекски ат).
Астрална плоскост — Сферата на съществуване, която се намира непосредствено „над“ или „отвъд“ ефирната. В други магически системи бива наричана Акашки хроники или Съкровищница на образите.
Аура — Полето от електромагнитна енергия, която изпълва всяко живо същество и се излъчва около него.
Банадар (елф.) — Военачалник и магистрат за дадена група алари, избран от членовете й за срок от сто години. Нови алари могат да решат да се поставят под юрисдикцията му по всяко време след избора, но изтеглянето от нея е сериозен въпрос, който изисква съгласието на всички останали групи под негова власт.
Бара (елф.) — Частица в сложносъставните елфически думи, която показва, че предходната съставка е определение на следващата, като например в кан + лапа + мелим — Дива река (дива + частица за име + река).
Бел (дев.) — Върховното божество в деверийския пантеон.
Бел (елф.) — Частица, подобна на бара по своите функции, с изключение на това, че се използва, когато първата съставка е произволна от глагол, както например Дарабелдал — Течащото езеро.
Бриги (дев.) — Широки вълнени панталони.
Брох (дев.) — Масивна кула, която служи както за отбрана, така и за жилище. Първоначално, в Старата родина, тия кули са имали голямо огнище в средата на приземния етаж и много малки стаички покрай стените, но по времето на нашия разказ този архитектурен стил вече е заменен от нормалните етажи с огнища и комини от двете страни на сградата.