Выбрать главу

По даден от капитана знак шествието потегли. Начело яздеха Ловиан и Невин, следвани непосредствено от жените и пажовете, а зад тях идваха бойците. Когато приближиха високите градски стени, пазачите на портите се изпънаха мирно, но, потопена в скръб, тиеринката едва ги забеляза. Много, прекалено много й се беше събрало. Но в сърцето си знаеше, че ще може да го понесе, че все отнякъде ще намери сили за предстоящите трудни месеци. Много благородни дами имаха живот, който им позволяваше лукса да изпадат в истерия, без от това никой да пострада — с пристъпи на плач, потопени драматично в покоите си, под съчувствието на половината кралство; тя обаче винаги трябваше да потиска скърбите и да се издига над слабостите си. Понякога, както например сега, под смразяващия дъждец, въставаше срещу това, но дори и в своя бунт знаеше, че боговете я бяха дарили с по-добра съдба.

Докато шествието се виеше по хлъзгавия калдъръм на Аберуин, гражданите излизаха от къщите, магазините и работилниците да изразят спонтанно своето уважение към тиеринката, която харесваха още от времето, когато беше съпруга на тогавашния гуербрет Тингир, преди синът й Рийс да наследи рана. С голи на дъжда глави мъжете се кланяха, жените приклякаха, а тук-там по някой се провикваше: „Скърбим за вас, Ваша светлост“ или „Скърбим заедно с вас“.

Ловиан пък я болеше за тях. Ако двамата с Невин не успееха, войната скоро щеше да опустоши благоденстващите улици на града и тези хора щяха да жалят за много повече от нейната скръб.

Гуербретският ранг представляваше нещо странно в деверийската подредба на нещата. Макар по времето на Ловиан длъжността да минаваше от баща на син, в миналото, по времето на Зората, това са били изборни магистрати, наречени на тогавашния език „вергобретес“. Остатък от онова време продължаваше да съществува — наречен Съвет на избирателите. Събираше се да определи новия гуербрет в случаите, когато предишният умреше без наследник. Длъжността носеше много почести, богатство под формата на данъци и недвижима собственост. Затова, ако линията на унаследяване се прекъснеше, всеки голям клан, а и някои оптимистично настроени по-дребни се състезаваха помежду си да бъдат избрани. Най-често, след като подкупите и политиканстването не дадяха резултат, съперничеството се превръщаше в открита война. Веднъж след като членовете на Съвета тръгнеха да се сражават помежду си, кръвопролитието продължаваше с години, защото дори кралят не можеше да го прекрати. Всеки самодържец, който потеглеше с войската си против законите, щеше да си донесе дълги години на недоволство и бунтове. Най-многото, което Негово величество би бил в състояние да направи, бе да използва почетното си място в Съвета и настоява за мир, ако е склонен на това, или да политиканства заедно с всички останали в полза на предпочитания от него кандидат. Обикновено се случваше второто.

Тъй като Рийс умря бездетен, членовете на Съвета вече се боричкаха за изгодна позиция. Ловиан знаеше много добре, че образуват тайни съюзи, приемат подаръци и ласкателства, които си бяха чисти подкупи. Ядосваше се, но някак уморено, защото Рийс наистина нямаше синове, но остави законен наследник, белязан с одобрението на самия крал. Това бе Родри, по-младият брат и най-малък неин син. Ако Родри си бе у дома, в Аберуин нямаше да възникне потребност от заседания на Съвета, прикрити като ходене на гости, но преди няколко години, в чист пристъп на ревност, брат му го прокуди в изгнание. Сега, след като постановлението на краля за връщането му беше оповестено и цял Аберуин чакаше да посрещне наследника, той сякаш потъна в земята, разпиля се като утринна омара на горещото обедно слънце. В своята прокламация отпреди няколко дни Негово величество определи срока, през който да го чакат — година и един ден, така че те разполагаха само с толкова, за да намерят наследника и го върнат у дома. Всъщност вече по-малко, защото Рийс умря преди цяла седмица.

Беше убедена, че Невин знае нещо, но старецът не искаше да й каже. Всеки път, когато го питаше, той отклоняваше отговора си, заявявайки, че някой бил тръгнал на път да върне Родри у дома и нищо повече. Ловиан разбираше прекрасно, че синът й е застрашен от някаква сериозна опасност. Опитвайки да й спести тревоги, Невин я караше още повече да се тревожи, или поне тя смяташе така, защото притесненото й съзнание съчиняваше по-големи опасности. Подозираше, че някои от претендентите за Аберуин са отвлекли младежа, и живееше в ужас, че ще го убият, преди тайнственият спасител на Невин да успее с мисията си. Но ако знаеше истината, щеше да разбере колко мъдро постъпва старецът, като запазва мълчание.