Първият търговец, когото посетиха, ги осведоми тъжно, че не е виждал варварин от година, но ги насочи към мъж на име Бриндемо, който говорел езика на варварите и поради тази причина него го предпочитали хората, разполагащи с варварин за продаване. Отбиха се набързо в хана да се разтоварят и, следвайки сложните обяснения, накрая успяха да открият с нищо непредразполагащия комплекс. Когато почукаха, вратата им отвори слаб момък, който беше прекалено млад, за да пусне брада. Докато ги поздравяваше, очите му щъкаха насам-натам. Саламандър му се поклони и заговори на деверийски.
— Къде е Бриндемо?
— Много е болен, милорд. Аз съм синът му. Ще ви услужа вместо него.
— Болен ли? Да няма треска във вашия комплекс?
— Няма, няма — момчето поспря и прокара език по устните си. — Много странно. Може би развалена храна.
Саламандър гледаше изпитателно момчето, а то се гърчеше и очите му се въртяха навсякъде, само не и към гертдина.
— Добре — рече най-сетне Саламандър. — Предай моите смирени извинения на многоуважавания си баща, но настоявам да го видя. Зная много странни неща, разбираш ли. Може би ще съм в състояние да му препоръчам лек — направи пауза за ефект. — Аз съм Великият Крисело, Варварският магьосник от Севера.
Младежът започна да стене и се гърчи още повече, но отвори широко вратата и ги пусна в затревения двор. Там, близо до кладенеца, седяха отпуснати една до друга две млади жени с потъмнели от отчаяние очи. Джил осъзна, че вижда хора, които са стока за продаване, сърцето й се сви и тя извърна поглед.
— Ще видя дали баща ми е буден.
— Ще дойдем с теб и ние да видим.
Момчето издаде изпълнен с искрен страх стон и ги поведе край продълговата къща към странична врата, която, както се оказа, водеше право в спалнята на родителите му. Бриндемо, който лежеше сред купчина възглавници на ивици върху нисък диван, вдигна като пиян глава и ги загледа с мътни очи. Тъмната му кожа беше придобила пепеляв цвят от страх и треска. Дебелата му жена седеше вцепенена в ъгъла със свити върху устата ръце. Бриндемо я погледна и лавна една-единствена дума; тя побягна от стаята. Саламандър се приближи гордо до леглото.
— Виж светлата ми коса. Знаеш, че съм от Девери. Имал си варварин за продаване, така ли е?
— Вярно е — гласът на търговеца излизаше като дрезгав шепот от изгореното от отрова гърло. — Казах вече на вашите хора. Продадох го. На търговеца на подправки Зандар от Данмара. — Поспря и се изкашля по ужасяващ начин. — Да не сте дошли да ме убиете?
— Нищо подобно. Подушвам отрова в потта ти и зная каква е. Гълтай с лъжици мед, размесен с прясно масло или някакъв друг вид мазнина. Това ще облекчи болките и ще попие отровата. Тъй като растението бен-мароно убива бързо, а ти си жив, можем да заключим, че са ти дали по-малка от фаталната доза.
— Благодаря. Ай! Барума е един от вашите северни демони, кълна се.
— Най-малкото е син на един от тях.
С голямо усилие Бриндемо вдигна глава и впери поглед в очите на Саламандър.
— Ти! — просъска търговецът. — Ти не си един от тях, нали?
— Един от кои?
Бриндемо се отпусна назад, задъхан от усилието си, и погледна встрани. Саламандър нежно се усмихна.
— Няма да измъквам истини от теб, приятелю. Ако имаш предвид онова, което подозирам, положително ще те убият. Но в замяна няма да ти кажа и думичка за себе си, за да не са в състояние да я измъкнат от теб.