— Никога повече не прави така — каза старецът.
— Но той беше лош, дядо.
— Зная. Видях всичко от прозореца. Но ти изчака да стане безпомощен, а това никак не е почтено. Е, не беше ли така?
Детето наведе засрамено глава.
— Каква сладка малка кукличка ви е поверена, госпожо Тевила — обърна се Невин към бавачката. — Няма съмнение, че е дъщеря на Родри.
— Понякога с нея не е никак лесно, истина ви казвам, но, добри ми господине, нали не искате да кажете, че тя е направила всичко това? — Тевила посочи с палец към кървящия на земята човек.
— Ще трябва да приемете на доверие, че го е направила, а и ти, капитане. Хайде, Рода. Искам да поговорим, а след това ще отидем при баба ти. Кълин, завлечи младото псе в голямата зала.
Невин тръгна и Тевила понечи да го последва, но старецът й махна раздразнено с ръка да не идва. Леко разтреперана, сякаш реагираща едва сега на преживяния шок, тя остана да гледа как Кълин коленичи, хвана Брик за раменете и го преметна като уловена риба. Момчето извика от болка и впери объркан поглед в капитана. Нещо не беше наред с очите на Брик, или поне така помисли Кълин. Не му се бе случвало да види човек, който изглежда толкова смутен, съвършено сащисан и объркан, сякаш самите му очи бяха замъглени до степен, че гледаше, без да вижда.
— Хей, момче, да не ослепя?
— Съвсем не, капитане, но къде се намирам? Китката ми? — стенейки от усилието, той вдигна счупената си ръка и се загледа в течащата от нея кръв. — Паднал ли съм? Кучетата ли ми сториха това? Какво е станало? — гласът му постепенно достигна истеричен писък. — Кажете ми, в името на боговете? Какво правя тук на това дередже?
Кълин го сграбчи отново, но този път спокойно.
— Мълчи, момче. След мъничко ще ти обясня. Трябва да отидем при стария Невин.
— Билкарят ли? О, наистина — той едва шепнеше. — Сякаш бях заспал, а сетне се събудих.
— Така ли? Добре, ела с мен. Сега си в безопасност.
Рече го, без да мисли, но после внезапно изстина, разбирайки, че Брик е бил в опасност не по-малко от детето.
Сепната, Тевила пое дъх.
— Как си, жено? — попита я Кълин.
— Бива ме, капитане. Току-що си спомних нещо.
— И какво беше то?
— Няма да го кажа на друг, освен на Невин, но ми се чини, че трябва веднага да му го съобщя.
Тъй като положението й на регент включваше задължението да раздава правосъдие съгласно законите на гуербретството, Невин убеди Ловиан да устрои закрито заседание в съдебната зала. Сред великолепното помещение присъстваха едва неколцина. На стената висяха знамена с драконите на Аберуин, както и златният меч на правосъдието; масивната дъбова маса и столът на гуербрета с високата си облегалка стояха в средата на залата, постлана с цепен камък, като плочите бяха инкрустирани така, че да образуват сводести очертания. Но Ловиан седеше на ръба на стола, взела Рода в полите си, а Невин накара Брик да седне на самата маса, за да може да превърже китката му, докато останалите даваха своите показания. Тевила седеше на ниска пейка от дясната страна на Ловиан, а Кълин се навърташе зад нея. След като изслуша показанията, тиеринката притисна леко внучката си в прегръдката си и рече:
— О, богове! Изглежда съвсем очевидно, че това момче се е опитало да убие Рода, но нещо ме кара да се съмнявам във вината му.
— Точно така, Ваша светлост — обади се Невин. — Или по-точно неговото тяло е използвано за този опит, но душата и съзнанието му нямат никаква вина. Е, Тева, каква е тази история, която трябва да разкажеш веднага?
— Тази сутрин, милорд, на събуждане имах един много странен сън. Чували ли сте за такива сънища, когато смяташ, че си напълно буден? Нашата стая, малкото легло на Рода, огнището — всичко изглеждаше точно както трябва и през прозореца влизаше светлината на зората, но когато се опитах да мръдна, не можах и тогава разбрах, че все още спя.
— Има такива сънища — Невин свърши да превързва китката на момчето и се обърна да я погледне. — И какво стана после?
— Сънувах, че в стаята при мен има вещица. Мама казваше, че вещицата можела да ти изтегли душата от тялото и да я пъхне в малко гърненце. Тогава се смеех, но тази сутрин усещах точно това, сякаш някой се опитваше да ми открадне душата.
Невин изпита някакво досадно раздразнение, каквото изпитва човек, когато разбере, че са се потвърдили и най-лошите му очаквания.