След като обслужва краля в продължение на два дълги месеца, едновременно бранейки каузата на братовчед си Родри и вършейки своя работа, Блейн, гуербрет Кум Пекл, отпътува с огромно облекчение за собствения си град Дън Хирейд. След есенната жътва там постъпваха дължимите му данъци и той прекара няколко приятни дни да играе ролята на шлифован провинциален лорд, застанал в двора на дъна си с шамбелана и бирниците; да брои прасетата и пилетата, сиренето и буретата с ябълки, чувалите брашно (от пшеница и ечемик), бъчвите пиво и медовина, както и понякога сухата пара, която трябваше да получи. Той разговаряше поотделно и се шегуваше с всеки човек, дошъл да си предаде данъците, независимо дали ставаше дума за шамбелана на някой лорд, който яздеше начело на няколко натоварени волски каруци, или за местен фермер, понесъл плетена клетка със зайци на гръб и чувал брашно в ръцете си.
Все пак много скоро той остави данъците на своя изключително вещ персонал и реши вместо това да наобиколи васалите си. Много от лордовете не беше виждал от пролетта, когато те се събираха при него за големия празник Белтейн, а обичаше да държи лично под око склонните към кавги и недоволство измежду тях. Освен това имаше наум и да потърси подходящо парче земя, в която да има поне десет ферми, за да го дари на Джилиън, жената на Родри и дъщеря на Кълин от Кермор, заедно с документите, които й даваха благородническа титла. Разбира се, след като половината от владенията му представляваха пустош, нямаше да е никак трудно да намери земя. Съвършено друго беше да подмами свободни селяни, които да я обработват. Но в случая значение имаше само това Джил да разполага със земя и собствена титла, защото след като се оженеше за Родри, а той заемеше мястото си в Аберуин, приходите от нейната собственост нямаха да имат никакво значение.
Тъй като съпругата му Канифа беше бременна, Блейн я остави да управлява дъна и рана вместо него и взе като почетен ескорт само двайсет и пет войскари от бойния си отряд. Първо отидоха на север и се отбиха в Кей Лабрад, дъна на тиерин Ридерк. По случай посещението на гуербрета първата вечер имаше голям гуляй, а на следващия ден ходиха на лов. На третия обаче Блейн заяви на тиерина, че иска просто да поязди из рана му, без да го придружават. Взе за охрана само петима от бойците си и потегли рано сутринта. Вместо обаче да огледа нивите и горите на тиерина, се насочи право към града.
В самите околности на Кей Лабрад, няколко мили по брега на един от притоците на Канавер, имаше пивоварна, известна като най-добрата в цял Кум Пекл. Зад ниска, обрасла с трева пръстена стена се виждаха няколко кръгли къщи, прясно варосани и с добре поддържани сламени покриви — жилището на пивоваря; мястото, където приготвяха малца, сушилнята и самата пивоварна; складовите бараки и встрани от тях кочина и краварник. Когато Блейн свърна от пътя и поведе хората си натам, те до един го приветстваха спонтанно и от сърце.
Над вратата на основната сграда висеше груба метла от брезови клонки, напоена със силно пиво — знак, че посетителите могат да си купят половиница или бъчва, както им е угодно. Докато Блейн и хората му слизаха от конете, навън излезе и приклекна пълна сивокоса жена с дълга бяла престилка върху сините поли.
— О, божке, о, божке, та това е самият гуербрет! Ведин, излизай! Дошли са гуербретът и хората му! О, божке, о, божке! Ваша светлост, това е наистина голяма чест. Трябва на всяка цена да опитате нашето ново тъмно пиво, а има и буре с горчиво, о, майчице, майчице!
— Стига трепери, жено! Богове! Ще подлудиш Негова светлост — Ведин, висок и слаб мъж, с орлов нос и напълно плешив, се приближи, без да бърза и небрежно се поклони. — Поласкан съм, Ваша светлост. Какво ви носи насам?
— Жажда, най-вече жажда, добри ми Ведин. Ще имаш ли достатъчно половиници за мен и моите хора?
— Що за пивоварна ще е тази, която не може да обслужи шестима пътници, Ваша светлост? Само вържете конете и заповядайте вътре.
Блейн даде на своя капитан шепа сребро да плати за бирата, накара хората си да влязат вътре, сетне остана на двора с Тудила, докато Ведин — последва останалите вътре. В момента, когато останаха сами, тя забрави възбудата си.
— Предполагам, че Негова светлост е дошъл да чуе вести, нали?
— Това, а също и да нагледам Камдел, бедното момче. По-добре ли е?
— Всъщност доста по-добре, но след всичко, което са му причинили, никога повече няма да е наред в главата — тя сплете пръсти в знака, предназначен да отклони зла магия. — В момента се валя в краварника, така че, обзалагам се, Негова светлост не иска да…