— Копеле. Изгрев, настигни го!
Западняшкият жребец се стрелна в шеметен галоп, сякаш и той бе забелязал врага. Прескачаха трупове, заобикаляха схватки и продължаваха да се носят напред, рискувайки всеки момент да си строшат вратовете по неравното поле. Сред дивия шум на сражението Корбин едва ли щеше да ги чуе, преди да е станало твърде късно, ала когато вече го догонваха и Изгрев ускори бяг със сетни сили, някакъв зъл демон накара врага да се озърне. Той замахна с плоското на меча си и черният жребец препусна още по-бързо.
— Спри! — изкрещя Джил. — Страхливец!
Изгрев се сниши и опита да догони противника, но по тялото му се стичаха парцали разпенена пот и отпочиналият черен кон неумолимо продължаваше да се откъсва. Разплакана от яд, Джил намали ход. Корбин щеше да се измъкне само защото беше гаден страхливец. Ненадейно черният кон диво подскочи, размахвайки предни крака, сетне рухна с елфическа стрела в гърлото. Корбин едва успя да се изтъркули от седлото и с усилие стана на крака, като търсеше пипнешком меча си. Джил избухна в безумен смях, скочи на земята и се втурна към него. С крайчеца на окото си зърна Калондериел да препуска към тях.
С щит и меч в ръцете, Корбин леко се приведе напред и зае бойна стойка. Под кората от пот и прах лицето му беше мъртвешки бледо. Джил изкрещя свирепо, хвърли се в лъжлива атака, после стовари меча. Той едва успя да поеме удара с щита.
— О, знам да се бия, нали? — викна Джил. — Сега ще умреш, Корбин. Е, още ли ти харесват деомерските пророчества?
Когато той нанесе ответен удар, тя отби с лекота — беше далеч по-бърза от него — и замахна отстрани. През левия ръкав на ризницата му бликна кръв. Джил веднага отскочи и парира следващия тромав удар. Лъжлива атака, отскок, нова лъжлива атака — вече не му оставаше друг избор, освен да отстъпи крачка назад, после още една и още една, докато се озова заклещен между нея и мъртвия си кон. Корбин нададе боен вик, дръпна се настрани и се препъна. Джил улучи с върха на меча откритото му лице. По бузата на Корбин плъзна алена струйка.
— За Родри! — изкрещя Джил и се хвърли напред.
Мечът се впи право в гърдите му и разкъса ризницата. Острието потъна дълбоко, точно под гръдната кост. Когато Джил го издърпа, Корбин рухна на колене и я погледна изотдолу, а по устните му се пукаха кървави мехурчета. После той се прегъна на две и издъхна в нозете й.
— Добър удар! — подвикна Калондериел.
Все още обзета от безумие, Джил се завъртя и го видя да слиза от коня. Гледаше я боязливо, с разширени от страх котешки очи и не смееше да пристъпи наблизо.
— Джил, знаеш ли кой съм?
— Знам. Можеш да дойдеш.
Тя се обърна към трупа и видя сянката на Корбин — бледосинкав човешки силует с неговото лице. Фигурата висеше над мъртвеца, мърдаше беззвучно устни и я гледаше с безумен ужас в очите. Джил изпищя.
Калондериел я сграбчи за ръката.
— Какво има?
— Сянката му. Не виждаш ли?
— Какво? Там няма нищо.
Корбин я гледаше с укор и див страх. Устата му продължаваше да се движи, като че умоляваше за нещо. Калондериел метна ръка около раменете й и насила я дръпна настрани.
— Трябва да идем при Адерин.
Безумието изгасна изведнъж, като духнато пламъче на свещ. Джил се вкопчи в елфа и зарида.
Битката бе приключила. С меч в ръка Родри препускаше из полето и крещеше заповеди на своите войници. Те започнаха да слизат от конете и докато едни отвеждаха изтощените животни, други тръгваха да дирят ранени сред мъртъвците. Передир и Едар се зададоха срещу Родри.
— Видяхте ли Джил? — викна им той.
— Аз я видях — отвърна Передир. — Корбин е мъртъв, няма съмнение. Видях онзи западняк, Калондериел, да води Джил към хирурзите. Плачеше, но се държеше на крака.
— О, богове, ранена е! — Родри усети, че на гърлото му засяда буца. — Сигурно ще си речете, че не съм никакъв мъж, дето оставям една девойка да поеме удара, предназначен за мен.
— Млъквай! — кресна Едар. — Ти нямаше никакъв избор.
— Слушайте, господарю кадвридок — намеси се Едар. — Първо елате да погледнете Корбин, пък после да видим дали още ще се срамувате, че сте пуснал в сражение една клета и крехка девойка.
Щом скочи от коня до трупа на Корбин, Родри разбра какво е имал предвид Передир. С един удар Джил бе успяла да разкъса здравата ризница и да наниже противника като пиле на шиш.