— Ела да седнеш тук. Докоснатите от боговете заслужават всяка чест, която мога да им окажа.
Когато Джил тръгна към него, из залата избухна възторжен рев. Докосната от боговете — да, навярно трябваше да я възприемат така, като любимка на един или друг бог, за да не признаят, че е просто жена, която може да се сражава като мъж. Ала каквато и да бе причината, те наистина се прекланяха пред нея и изведнъж чувството за величие я накара да се разсмее. Благородниците се поклониха пред нея; сам Родри наля чаша медовина и я поднесе като паж.
— Свършено е с бунтовниците. Ти заслужи заплатата си, сребърен кинжал.
Джил се разсмя и вдигна чашата за наздравица.
— Благодаря, че ми позволихте да я заслужа, милорд. Не знам как щях да застана пред Невин, ако се бях върнала жива, но без вас.
Пребледнели от страх, слугите на Корбин се заеха да поднесат пиршество от запасите на мъртвия си господар. На трапезата благородниците оживено обсъждаха как би могла да се разпореди Ловиан със земите на Корбин и Новек. Изглежда, в клана Клу Кок имаше доста дребни благородници, закопнели за нови владения. Наоколо медовината се лееше и Джил откри, че й става все по-скучно да слуша за достойнствата на разни братовчеди. Можеше да мисли единствено за Родри, който седеше тъй близо до нея. От време на време той я стрелваше със зажаднял поглед. Джил го желаеше толкова силно, че я обзе срам — нима щеше да се превърне в уличница, мислеща само за мъжки прегръдки?
Решително си повтаряше всяка горчива истина: той е прекалено високопоставен за нея; ще й направи дете, а после ще я зареже; и най-страшното — баща й ще я насини от бой. Ала изведнъж нещо сякаш прещрака в главата й. На това пиршество тя бе победителката. Бе рискувала живота си за всички тия благородници. Получаваше кон за награда — много добре, но в името на боговете, защо да не вземе и онова, което най-силно желаеше? Като обзета от нов пристъп на безумие, тя извърна глава към Родри, усмихна се и продължи да се усмихва, докато той млъкна, прикован към всеки неин жест и поглед.
Накрая войниците млъкнаха, зашеметени от пиене. Джил помоли лордовете да я извинят и излезе от залата с Адерин. Отведе стареца до шатрата на елфите, настани го удобно и се просна върху завивките си. Дълго лежа будна, слушайки как хората се тътрят един по един към лагера. Когато се възцари тишина, тя стана и се измъкна, без да събужда Адерин. Пред шатрата на Родри спря, но само за миг, сетне отметна завесата и се вмъкна под нея. Чу как Родри се надига в мрака със сънливо ръмжене. Пристъпи напред и седна до него.
— Джил! Какво търсиш тук?
— А ти как мислиш?
— Ти си полудяла. Бягай, преди да съм опозорил и двама ни.
Когато тя го погали по лицето, Родри застина като вкаменен.
— Престани! Не съм от камък.
— И аз. Защо да нямаме поне една-едничка нощ?
Той не отвърна нищо. Джил смъкна ризата и я захвърли на земята. Родри се завъртя, сграбчи раменете й, дръпна я към себе си и я целуна тъй жадно, че за миг тя се изплаши — беше много по-силен от нея. Дланите му плъзнаха по голия й гръб, завъртяха я и той продължи да я обсипва с целувки. Джил се почувства омекнала и немощна като парцалена кукла, изцяло в негова власт, но когато треперещите му пръсти я погалиха по гърдите, тя усети как в тялото й пламва страст не по-слаба от неговата. Преметна ръце около шията му и сама го целуна, докато той я полагаше върху завивките. Последните й страхове изчезнаха като догаряща пепел от есенно листо.
А далече от тях в Дън Гуербин спящият Невин внезапно подскочи и разбра какво се е случило.
— Ах, тия млади глупци! Е, дано поне имат благоразумието да го укрият от Кълин.
ЕЛДИД, 1062
Може ли ковач да закрепи подкова без гвоздеи? Може ли шивач да ушие риза без конци? Точно по същия начин доблестта скрепява цялото кралство, като кара човека да се подчинява на висшестоящите и да бъде великодушен към своите подчинени. Без доблест кралството ще рухне, додето накрая хората престанат да се подчиняват дори на самия крал и вече никой не иска да подхвърли къшей хляб на прегладняло дете. Затуй всеки благородник трябва да почита своя владетел във всяко едно отношение и най-строго да спазва законите и обичаите…