Невин тихо подсвирна. Образът на Неста му се усмихна мрачно.
„И корабът потегли с отлива само преди два часа — продължи тя. — А сега Дивите са кротки като овчици и в ефира не се забелязва нищо особено.“
„Значи ако не е той, бил е някой друг от гнусното им братство, но се обзалагам, че става дума за моя враг. Знаел е, че с идването на зимата не мога да го последвам в Бардек.“
„Той самият имаше голям късмет, че успя да хване кораб. Сякаш са го изчаквали, не мислиш ли?“
„Така изглежда. Сигурен съм, че си проследила онзи плъх до дупката. Смирено ти благодаря, Неста, благодаря и на онзи бдителен митничар.“
„О, той е свястно момче — разсмя се Неста. — Беше чирак при мъжа ми и аз го научих как да си използва очите.“
След като се сбогува с Неста, Невин закрачи из стаята и се замисли над новината. Тъй като никой друг не бе открил следи от черен деомер, можеше да бъде почти уверен, че Неста е засякла врага. Тази мисъл го накара да изругае, защото с цяла зима преднина неприятелят щеше да изчезне безследно в Бардек — земя с множество малки държавици и непрекъснати политически сътресения, поради които местните власти гледаха през пръсти нарушенията на закона. Дори и най-великият майстор на деомера не би могъл да изпрати видение или светлинно тяло над обширна водна площ, тъй че Невин трябваше да изчака пролетта, за да предупреди с писма последователите на истинския деомер в Бардек за идването на врага. Макар и с болка на сърце, нямаше друг избор, освен да го остави да избяга. Засега, каза си той, засега… но не завинаги. После прогони тези мисли и почна да се облича за гуербретското разследване.
Свидетелите бяха изслушани в съдебната зала — огромно полукръгло помещение на втория етаж на централния брох. Точно в средата на извитата стена имаше два прозореца, а между тях висеше драконовото знаме на Аберуин. Под него беше дългата официална маса, зад която седеше Рийс, положил пред себе си златния церемониален меч на Аберуин. От двете му страни седяха жреците на Бел, изпълняващи ролята на съдебни съветници. Отдясно беше масичката на писаря, а отляво стояха свидетелите — Родри, съюзниците му и самата Ловиан, на която в знак на почит бе разрешено да седне. Останалата част от залата бе препълнена с любопитни придворни, включително и Невин, който стоеше до вратата и навъсено следеше мудната процедура.
Един след друг съюзниците на Родри коленичеха пред масата и отговаряха на въпросите на Рийс тъй подробно, че Невин взе да се пита дали проклетото разследване няма да трае повече от самата война. Отново и отново се повтаряше, че Родри е бил милостив и е спазвал всички закони на воинската доблест. Но въпреки това Рийс прати да извикат Кълин. Докато разпитваше и него, Родри се навъси като буреносен облак, а лицето на Слигин пламна от ярост. Накрая Рийс повторно призова Родри.
— Остава само една дребна подробност, лорд Родри. Нима се надявате да повярвам на всички тия приказки за деомер?
Невин въздъхна; трябваше да очаква това.
— Надявам се, защото е вярно, ваше превъзходителство — отвърна Родри. — Както потвърдиха и всички свидетели.
— Така ли? Почвам да се чудя дали не тъчете нелепи истории, за да прикриете нещо много по-лошо.
Когато вбесеният Слигин се втурна напред, Передир рязко го дръпна за ръката. Ловиан стана от стола и пристъпи към масата.
— Ще разрешите ли да говоря, ваше превъзходителство? Нима с чисто сърце ще обвините в лъжа собствената си майка?
— Не, разбира се. Но може да са излъгали вас.
Слигин изхърка като удавник, Передир промърмори нещо под мустак.
— Да разбирам ли, ваше превъзходителство — запита Ловиан, — че цялото разследване се върти единствено около слуховете за деомер?
— Така е. Искам да узная истината.
— Щом е тъй, ще я узнаете. — Ловиан се обърна и огледа тълпата. — Невин, би ли ми помогнал да разясним този въпрос?
Невин неуверено се запита дали с демонстрацията на деомер пред тълпата би нарушил обета си. После му хрумна, че навярно е време повече хора да узнаят за съществуването на деомера; в края на краищата черният деомер преуспяваше тъкмо защото и най-образованите се присмиваха на самата идея за магически сили. Той си проправи път през навалицата и се поклони на гуербрета, но остана прав.