Приемната на Ловиан беше препълнена с разгневени благородници, които ругаеха Рийс и неговата подлост. Самата Ловиан седеше безсилно в креслото си, до нея стояха Джил и Даниан. Когато влезе Невин, Ловиан го погледна с безнадеждни, разплакани очи. Джил изтича към баща си и зарови лице на гърдите му.
— Ако Рийс обеси Родри — заяви Слигин, — ще си докара такъв бунт, че реките ще потекат кървави. Чух какво каза на момчето. Всички го чухте, нали?
— Точно така — отвърна Передир. — Най-добре да съберем хората и да се измъкнем още тази нощ, преди да ни хване в капан.
— Млъквайте! — кресна Невин. — Нека не говорим за бунт, преди да имаме повод, милорди. Смятам лично да поприказвам с гуербрета и то още сега.
Лордовете нададоха възторжени възгласи, сякаш той беше капитан, а те — прости войници. Когато Невин излезе, Кълин изтича след него.
— Толкова дълго съм бил извън законите, че не си ги спомням много добре, но нямаше ли право капитанът на войската да моли за живота на своя господар?
— Така е. — Невин се изненада, че не е помислил за това, но сетне разбра: просто не бе вярвал Кълин да го извърши. — Слушай, наистина ли ще коленичиш заради Родри?
— Да, ако ми разрешиш да дойда с теб.
Кълин го гледаше скръбно и уморено. Едва сега Невин осъзна, че той обича Родри също тъй силно, както Герейнт бе обичал Блейн, преди Брангуен да застане между тях. Осъзна и още нещо — че уважава дълбоко този изстрадал сребърен кинжал за неговата готовност да коленичи в името на ония, които обича. От гърба му сякаш рухна непосилен товар и Невин усети как се разкъсват веригите на Уирда. За него този човек вече никога нямаше да бъде Герейнт, а просто Кълин — не дори някой, комуто е опростена стара вина, а единствено верен приятел. За миг той се разплака. Без да разбира истинската причина, Кълин положи дружеска ръка върху рамото му.
— И на мен ми се плаче, но ако някой може да го спаси от бесилото, това сме ние.
И заедно, наистина заедно като стари бойни другари, Невин и Кълин се отправиха към покоите на Рийс. Когато Невин почука на вратата, пажът открехна и съобщи, че негово превъзходителство не приема никого.
— Тогава му предай, че е дошъл никой и ако не ме приеме, ще повторя деомерската буря.
Пажът с писък отвори вратата и отскочи настрани. Рийс седеше на богато украсен стол, а лейди Донила се бе сгушила на табуретка край нозете му. Гуербретът се изправи срещу неканените гости, пъхна палци под колана си и вирна глава. Невин неволно се възхити от тази негова проява на смелост пред най-добрия боец в цялото кралство и човека, който можеше да изпепели броха до основи с едно щракване на пръстите.
— Предполагам, че сте дошли да молите за живота на Родри.
— Да, ваше превъзходителство — отвърна Невин. — И ако трябва, ще коленичим пред вас.
За момент Рийс ги огледа, после се усмихна хладно.
— Не възнамерявам да обеся брат си. Просто исках да покажа на онова пале къде му е мястото. Трябва само да помоли за прошка в съдебната зала и всичко ще свърши.
Невин въздъхна от облекчение.
— Слушайте — продължи Рийс. — Наистина ли вярвахте, че ще сломя сърцето на майка си и ще тласна към бунт половината Елдид, като го обеся? — Двамата мълчаха и Рийс пак се усмихна. — Вярвахте, нали?
— Е, ваше превъзходителство — каза Невин, — досега твърде ясно проявявахте своите чувства към брат си.
— О, богове! — Изведнъж Рийс избухна и заговори толкова бързо, че езикът му се заплиташе. — И защо да не го мразя? Цял живот все едно и също слушам: Родри това, Родри онова, Родри бил доблестен, колко жалко, че Родри не бил роден пръв, та да получи владенията, Родри, Родри, Родри! — Лицето му бе станало почти мораво. — Ако ги слуша човек, ще излезе, че аз съм отнел с измама наследството на онова дребно лайно, а всичко ми се полага по право!
С изящно движение Донила скочи на крака и хвана съпруга си за ръката.
— Не бива да се тормозите така, милорд.
— Вярно. — Рийс помълча и бавно се овладя. — Извинявай, добри ми магьоснико и ти, капитане. Бъди спокоен, животът на господаря ти е в безопасност.
— Ваше благородие, моля да не го приемате за оскърбление — каза Кълин, — но имам ли честната ви дума?
— Имаш я — добродушно отвърна Рийс. — Сигурно трябваше да я чуеш, за да успокоиш хората си.
— Да, ваше благородие, и ви благодаря от все сърце.
И все пак Кълин изглеждаше тъй спокоен и отегчен, че Невин се запита какво си е наумил.