Тъй като всички престъпления в Аберуин бяха под юрисдикцията на Рийс, близо до броха имаше истински затвор — дълга каменна сграда с обща килия за местните пияници и просяци плюс още няколко тесни килийки за по-важни особи. Родри реши, че все пак му бяха оказали известна почит, като го затвориха в една от тях, макар да беше само два на два метра и вонеше на боклук и урина. Под тясното зарешетено прозорче имаше купчина сравнително чиста слама. Родри седна на нея, прегърна коленете си и отпусна глава върху тях. Трепереше неудържимо и то не от ярост, а от страх. Лесно би застанал срещу смъртта, но позорът го мъчеше жестоко — позорът да бъде изправен в съдебната зала на Рийс като прост конекрадец под присмехулните погледи на тълпата.
Цялата му чест, цялата слава от току-що завършилата война, цялото уважение на бившите му васали — всичко това бе изчезнало, заличено от една неразумна постъпка. Нито един бард нямаше да запее за Родри Мелуейд, без да спомене пред слушателите, че е увиснал на въжето. И като обесен нямаше да получи дори достоен гроб между прадедите си. Без чест се превръщаше в нищо, падаше по-долу от крепостен селянин, изобщо не беше човек. Той напрегна цялата си воля, но не успя да прогони треперенето. Ами Джил? При мисълта, че ще я загуби така, той зарида като изплашено дете в тъмното, докато разбра, че сълзите само засилват позора му. Изправи се, избърса лицето си с ръкав, после пак се сви и продължи да трепери.
Нямаше представа колко е седял така, докато най-сетне чу как гласът на Кълин го вика тихичко откъм прозорчето. Скочи на крака и надникна през решетките.
— Ехей! Насам!
Кълин се озърна и пристъпи покрай стената.
— Слава на боговете, че ви намерих. Вече обиколих половината от тия проклети прозорци. Пазачите не ме пускат да поговорим.
— Сигурно се боят да не ги убиеш.
— Изкушавах се да го сторя, милорд. Чуйте, Рийс не възнамерява да ви обеси. Двамата с Невин отидохме да молим за живота ви, а той най-чистосърдечно заяви, че в никакъв случай не би сломил сърцето на майка си по този начин. Разиграл цялата комедия единствено за да ви унижи. Трябва само да помолите за прошка в съдебната зала и всичко ще се размине.
Родри се вкопчи до болка в решетките.
— Не правете глупости — изсъска Кълин. — Дайте на онзи мръсник каквото иска и веднага се махаме.
Стиснал решетките, Родри взе да се люшка напред-назад с цялата си тежест, сякаш искаше да ги изкърти.
— Родри! Отговори ми!
Родри продължаваше да се клати, да се тресе, да мята глава. Искаше да отвърне на Кълин, но като че бе загубил дар-слово. После чу други гласове — пазачите крещяха псувни и заповеди. Когато най-сетне се овладя, Кълин бе изчезнал.
Родри пак седна, но този път изпъна крака и се подпря на стената. Разбра, че коварството на Рийс е пречупило нещо в него, заставило го е да види част от душата си, към която никога не е желал да наднича, ала вече не ще я забрави. През целия му живот щеше да го преследва споменът за нощта, когато е треперал като изплашено дете, вместо да срещне смъртта като мъж. Неусетно заспа и цяла нощ сънува Джил.
Призори пазачите го събудиха и му метнаха половин погача клисав хляб, който той запокити в лицата им. Около час крачи напред-назад из килията, без да мисли за каквото и да било. Най-сетне пазачите се върнаха. Вързаха с ремък ръцете му зад гърба и го изведоха от килията.
— Не може ли да си облека чисти дрехи? Вмирисал съм се от тая слама.
— Негово превъзходителство заповяда да ви отведем незабавно.
Естествено, каза си Родри, естествено. Това бе част от унижението — да коленичи смрадлив и мръсен в нозете на Рийс. Докато пресичаха голямата зала, хората го гледаха с жалост, която му се стори по-страшна от презрението. Изкачиха се по спиралното стълбище, минаха през последната врата и ето че бяха пред Рийс, обкръжен от своите жреци и писари. Тълпата от зрители се отдръпна да им стори път. Когато достигнаха масата, единият пазач срита Родри зад коляното, за да го принуди да коленичи. Рийс го изгледа като непознат.
— Имаме да разгледаме едно тежко обвинение. Този човек е вдигнал оръжие срещу гуербрета в собствения му брох.
— За подобно злодейство се полага смърт чрез обесване — каза единият жрец.
Процедурата спря, докато писарят надраска казаното. Родри се озърна и видя Джил да стои отстрани със скръстени ръце. Мисълта, че тя го вижда тъй опозорен, беше последното, най-горчиво унижение. Писарят вдигна перото си.
— Много добре — продължи Рийс. — Но аз възнамерявам да проявя милосърдие. Признавам, братко, че изрекох прибързани и оскърбителни слова. Признавам го открито и чистосърдечно. Ала все пак твоето престъпление е тежко.