— Ако не искаш да се приютиш при врага, какво ти остава? Или смяташ да сториш онова, за което аз се оказах прекалено горд — да молиш за работа в някоя кръчма или конюшня?
— Не бих го сторил, но…
— Ах, пъклото да го вземе, мислиш ли, че не знам колко е трудно да хванеш проклетия кинжал? Мислиш ли, че не съм плакал, когато разбрах, че само това ми остава — да продавам меча си и почтените хора да плюят, щом вляза в стаята? Но все пак по този начин един мъж може да се сражава и да спечели мъничко слава, стига да оцелее, а ти си като мен и ще оцелееш. Ти си първият, който може да ми се опре в боя с мечове.
— Наистина ли мислиш така?
— Наистина. А сега искаш ли тоя кинжал или не?
Родри се поколеба, после изведнъж се усмихна, отметна глава и в очите му припламнаха искрици от предишната дързост.
— Искам и ще го нося с гордост.
— Добре. Тук всички ще се борим за отмяна на присъдата. Помни това, когато ти стане тежко по дългия път.
Тъй като задълженията на Джил бяха преди всичко към Ловиан, тя помогна на Даниан да отведат господарката до спалнята й, после се измъкна от тълпата ругаещи лордове. Когато изскочи на двора, край портата вече нямаше никого, освен двамата стражи. Те я огледаха с известно съчувствие.
— Родри замина ли вече?
— Замина. По-добре се приберете, милейди, и гледайте да го забравите.
Докато се връщаше през градината, тя спря край драконовия фонтан. Загледа се в безкрайните подскоци на водната струя и се запита какво й става, та не може да се разплаче задето Родри е избягал, без да я целуне за сбогом. Там я завари Кълин, но дори когато се хвърли в прегръдките му, очите й упорито останаха сухи.
— Той отказа да чака, защото не искаше да го видиш посрамен. Но ме помоли да ти предам, че вечно ще те обича.
— За мен не е посрамен и никога няма да бъде.
Заедно се върнаха към броха. В голямата зала слуги и благородници трескаво си разменяха последните клюки; отстрани войниците на Рийс ругаеха Родри, че е дръзнал да вдигне меч срещу господаря им. Ала сред цялата шумотевица се долавяше колебливо съмнение, отхвърляно още щом се появи — съмнението, че може би все пак Родри не съвсем безпочвено е обвинил Рийс в ламтеж за парите от тиеринството. Джил осъзна: с времето тия дребни съмнения щяха да растат, додето цял Елдид ги приеме за свята истина. Тя се усмихна. Родри бе спечелил победа, която Рийс никога нямаше да забрави.
Приемната на Ловиан беше пуста. Джил чу от спалнята гласовете на Невин и Даниан. Както вече бе разбрала от Кълин, съюзниците на Родри яростно си събираха багажа и бързаха да потеглят час по-скоро. За изненада на Джил, Кълин остана с нея. Докато тя седеше на един стол, той крачеше напред-назад и често спираше да се ослуша до външната врата. Най-сетне се усмихна и отвори. Отрупан с багаж, Амир се вмъкна като крадец.
— Всичко взех, даже и меча му. Прав бяхте, че от среброто човек поумнява. Измъкнах от слугите всички дрехи на негово благородие само за няколко медни монети, обаче за меча трябваше да изръся на ония смрадливи стражи всичко, дето ми го даде лорд Слигин.
— Така и очаквах — каза Кълин.
— Днес ли потегляме, капитане?
— Зависи от нейна светлост. — Кълин стрелна тревожен поглед към затворената врата на спалнята. — Ако останем, не искам никакви препирни и свади довечера на масата.
— Тогава май ще е по-добре да вечеряме в казармата.
Амир захвърли багажа на масата, после изтича навън, преди да го е забелязал някой слуга. Кълин взе меча на Родри и наполовина го изтегли от ножницата, тъй че Джил видя двойния герб — драконът на Аберуин и лъвът на новия му клан, гравирани един до друг.
— Гръм да ме удари, ако оставя Рийс да го закачи в съдебната си зала като знак за позора на Родри! Въпросът е как да го измъкнем оттук.
— Лесна работа, тате. Аз ще го изнеса.
— Какво?
— Ако си облека старите дрехи, а Дан ми подреже косата и изляза с войската, като нося меч във вехта ножница, ще забележи ли някой?
Кълин се разсмя тихо.
— Никой. И като казвам „никой“, нямам предвид билкаря. Много добре, миличко. Личи на кого си се метнала.
Най-сетне Невин излезе с новината, че Ловиан се чувства изморена и не би могла да пътува днес. Когато Кълин изтъкна, че е желателно да предотвратят всякакви сблъсъци между хората на Родри и войската на Рийс, старецът незабавно се съгласи.
— А и аз трябва да се измъкна. Скоро всички ще си спомнят какво представление разиграх в съдебната зала. Ще поговоря с Ловиан, а ти подготви хората за тръгване преди да се стигне до побоища.
— Това и ще направя. Джил, бягай да се преоблечеш.