— Вярно. — Галрион отново си припомни деомерското предупреждение за близката смърт на Дуен. — В края на краищата някой ден именно той ще стане Ястреб. Допада ли му някоя жена?
— Не съвсем. Вие, мъжете, понякога сте такива гадини. — Брангуен се изкиска в шепа. — Както и да е, Геро редовно ходи на лов с лорд Блейн от Глиганите, а сестрата на Блейн направо се е побъркала по него. Опитах се да му кажа някоя добра дума за нея, обаче той не ще да слуша.
— Виждал съм лейди Исола в двореца. Тя е чудесна девойка, но бледнее пред теб, разбира се.
При този комплимент Брангуен пламна като божур и отново се изкиска. Понякога тя изглеждаше мъничка и безпомощна, за разлика от придворните дами, които още от детство се обучаваха да споделят бремето на властта. Някога Галрион с нетърпение очакваше възможността да изглади и дооформи характера на съпругата си; днес почваше да мисли, че това ще му отнема твърде много време.
— Знаеш ли какво ми каза Исола? — запита Брангуен. — Казва, че Блейн ревнува от теб.
— Тъй ли? Ако е вярно, работата става сериозна.
— Защо?
— О, богове, помисли малко! Родът на Свирепия глиган е бил замесен в редица заговори срещу предишната династия. Любовното съперничество се превръща в политически въпрос, когато единият от съперниците е принц.
— Прав си, съжалявам.
Тя извърна глава и изглеждаше тъй опечалена от острата му забележка, че Галрион я потупа по ръката. Брангуен тутакси разцъфна отново и му поднесе бузата си за целувка.
Обстоятелствата сякаш нарочно пречеха на принца да проведе наложителния разговор със своята годеница. През цялата вечер навъсеният Герейнт не ги остави насаме. На следващото ясно и слънчево утро Брангуен изведе баща си на двора, после седна да бродира край него. За голяма досада на Галрион, старецът изобщо не задряма. Най-сетне, когато Герейнт намина да се обади преди лова, Галрион реши, че след като скоро ще става по-голям брат на момъка, би могъл да използва изгодната си позиция.
— Хей, Геро — подвикна той. — Знаеш ли, май все пак ще пояздя с теб.
— Много добре — отвърна Герейнт, макар че погледът му говореше точно обратното. — Паж, бягай да оседлаеш коня на принца.
Предвождани от цяла глутница кучета и следвани от двама слуги, Галрион и Герейнт препуснаха към гората. Ястребовият клан живееше самотно в покрайнините на кралството. На север обработваемите земи граничеха с тия на Глигана — единствения им близък съсед. На изток и юг нямаше нищо, освен безстопанствени земи, ливади и вековни гори. На Галрион му мина през ума, че Брангуен навярно очаква с нетърпение великолепния придворен живот, който той вече не можеше да й осигури.
— Е, млади братко — каза най-сетне той. — Заради доброто на своя клан вече е време да се ожениш. Старейшината на клана се нуждае от наследници.
— Вярно. Знам дълга си пред клана.
— Тогава? Блейн ти е заклет приятел. Добре ще си подхождате с невястата.
— Гуени ли те подучи на тия приказки?
— Да.
Герейнт хвърли мрачен поглед към него.
— И сестра ми знае дълга си пред клана.
Докато яздеха, Герейнт се замисли, отпуснал ръка върху дръжката на меча. Галрион се зачуди какво ли щеше да стори този горделив младеж, когато научеше, че ще водят сестра му не в двореца, а в горска колиба. Отново изпита гняв към собствената си глупост да се сгоди тъкмо когато бе открил деомера.
— Мисли ли Гуени, че Исола ме иска? — запита Герейнт.
— Иска те. И добра зестра ще донесе.
Още няколко минути яздиха мълчаливо, докато Герейнт разсъждаваше, мърдайки устни, сякаш мисълта да се ожени за красива и богата девойка му причиняваше болка. Накрая той сви рамене, като че отхвърляше тежък товар от гърба си.
— Изпълни ми една молба, братко — каза Герейнт. — Би ли дошъл заедно с мен при Блейн, да помолиш за годежа?
— На драго сърце. Скоро ли ще е?
— Защо не? Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Тази вечер трапезата беше празнична. Макар че владенията на Ястреба бяха обширни и процъфтяващи, през последните поколения в клана се раждаха все по-малко момчета. Ако Герейнт умреше без наследник, кланът щеше да умре заедно с него, а земите щяха да отидат в ръцете на върховния крал, за да бъдат разпределени отново. От време на време Галрион забелязваше как режейки ястията, Герейнт се вглежда в острието на кинжала си, върху което бе изобразен ястреб — символ не само на клана, но и на целия му живот, на властта и дълга.
След като Брангуен тръгна да изпроводи баща си до спалнята, Галрион издебна възможност да поговори насаме с Герейнт.
— Милейди Брангуен ме подкачаше снощи — каза Галрион. — Твърди, че Блейн ревнувал от мен. Не са ли това само празни женски приказки?