— Изпий го! — строго нареди Брангуен. — Изпий го, Геро. Трябва да спиш.
Заради нея Герейнт изгълта горчивата течност. Брангуен подхвана празната халба тъкмо навреме — той вече заспиваше на стола с чувството, че потъва сред топло слънчево сияние. Когато се събуди, лежеше в постелята си, а в желязната халка на стената пламтеше факла. Блейн седеше на пода и го гледаше.
— Ах, богове — промърмори Герейнт. — Колко време съм спал?
— Слънцето току-що залезе. Пристигнахме преди около час. Майка ми и годеницата ти решиха да останат при Гуени.
Блейн стана и му наля чаша вода от глинената кана на прозореца. Герейнт отпи жадно, за да прогони от устата си горчивия вкус на билки.
— Какъв срок ще определиш за траура? — запита Блейн.
— Ако беше само до мен, щях да кажа година, но това би било жестоко спрямо сестрите ни, нали? Мога да продължа с траура и след като се омъжат.
— Тогава до есента, какво ще речеш?
Герейнт кимна, мислейки, че още едно лято Гуени ще бъде само негова. После си спомни защо разполага с това лято. Изстена и запокити чашата с такава сила, че тя се пръсна в стената. Блейн седна до него и го стисна за рамото.
— Хайде, хайде, отиде си вече — каза Блейн. — Нищо не можем да сторим.
Герейнт отпусна глава върху гърдите му и заплака. Обичам го като брат, помисли той. Благодаря на всички богове, че Гуени няма да се омъжи за него.
Първата седмица след завръщането на принц Галрион в двореца бе нескончаем низ от разочарования, без нито една възможност да поговори с баща си насаме, далеч от формалностите на тържествените аудиенции. Знаеше, че вината е и негова, че пропуска един или друг случай, защото сърцето му се тресе като териер в схватка с плъх пред въпроса дали да се ожени за Брангуен или да я отстъпи на Блейн. Най-сетне реши да подири помощ от единствения съюзник, на когото можеше да разчита — от майка си. През един следобед, тъй топъл и ароматен, че напомняше за наближаващите Белтански празници, Галрион напусна града и потърси кралицата, която бе тръгнала на лов със соколи край Лок Гуерконид — голямото езеро западно от Дън Девери, в което се вливаха три големи реки.
Завари кралицата да обядва със свитата си на южния бряг. В пъстрите си рокли прислужничките и компаньонките приличаха на разпръснат по тревата букет. Кралица Илейна седеше в средата; до нея млад паж с бели одежди държеше върху китката си любимия й сокол. Малко по-настрани неколцина слуги се грижеха за конете и останалите соколи. Когато Галрион скочи от седлото, кралицата нетърпеливо му махна с ръка.
— Почти не съм те виждала откакто пристигна — каза Илейна. — Добре ли си?
— Напълно. Какво те кара да мислиш, че не е тъй?
— Нещо те тревожи. Винаги усещам. — Кралицата се обърна към жените. — Вървете да се поразходите край езерото или където желаете. Оставете ни насаме.
Жените наскачаха като литнало ято и побягнаха със смях и весели викове. Пажът ги последва малко по-бавно, цъкайки с език, за да успокои сокола. Илейна се загледа подир тях и доволно кимна. Макар че имаше четирима пораснали синове, тя все още беше красавица с големи тъмни очи, изящно лице и само няколко бели нишки в кестенявата си коса. Посегна към кошницата до себе си, извади парче сладък хляб и го подаде на Галрион.
— Благодаря. Кажи ми нещо, майко. Когато дойде за пръв път в двореца, завиждаха ли ти другите жени за красотата?
— Разбира се. За годеницата си ли мислиш?
— Точно така. Започвам да мисля, че ти имаше право да се усъмниш в избора ми.
— Навреме се сещаш — след като вече даде дума на горкото дете.
— Та кой син слуша майка си, преди да е станало късно?
Илейна му се усмихна снизходително. Галрион дъвчеше хляба и обмисляше тактиката си.
— Знаеш ли — каза Илейна, — няма на този свят девойка, която не би желала да я признаят за най-красивата жена в Девери, ала подобен Уирд съвсем не е лек. А отгоре на всичко твоята малка Гуени не е възпитана като мен. Тя е тъй доверчива душица.
— Точно така. Разговарях по въпроса с лейди Рода от Глиганите, когато я посетих за годежа на Герейнт. Лорд Блейн от Глигановия клан е дълбоко влюбен в девойката.
— Тъй ли? Значи ще си имаме неприятности?
— Не, но само защото Блейн е доблестен мъж. Странно, наистина. Повечето владетели не дават пукната пара за съпругите си, стига само да раждат момчета.
— Голямата хубост може да покори като деомер и най-безсърдечния владетел. — Илейна се усмихна за миг. — Или принц.