Блейн остана три дни, през които двамата с Герейнт ходеха на лов, а Брангуен се спотайваше и гледаше да ги избягва. Само веднъж й се наложи да разговаря с Блейн насаме, но той удържа на думата си и не спомена нищо за сватбата.
През последната вечер обаче Блейн настоя Брангуен да остане на масата. Герейнт мрачно се взираше в огъня и пиеше без да продума, сякаш бе забравил, че имат гост. Когато Блейн заговори на Брангуен за майка си, тя можеше само унило да слуша, почти неспособна да вземе участие в разговора, защото се питаше какво ли би рекла Рода, ако узнаеше истината. Блейн очевидно изтълкува погрешно мълчанието й.
— Е, хайде, милейди — каза той. — Обещах ви, че до пролетта няма да говоря за сватба и както виждате, спазвам обещанието си.
Герейнт рязко се завъртя на стола си.
— Това пък какво е?
— Нали разговаряхме, преди да почна да ухажвам сестра ти.
— Да, прав си — усмихна се Герейнт. — Разбираш ли, обещал съм й нещо. Казах й, че никога няма да я омъжа без нейно съгласие.
— Тъй ли? Дори ако трябва да остане при теб до края на живота си?
— Точно така.
Блейн се замисли и очите му потъмняха.
— Е, милейди — обърна се той към Брангуен. — Вие сте щастлива с брат си, нали?
— Мисля, че да. Почитам го.
Блейн се усмихна, но изведнъж Брангуен изпита страх. Сиянието на димящия огън танцуваше наоколо, ала й се струваше, че пламъците идват откъм Герейнт, сякаш въпреки волята и на тримата, дълги огнени пипала се протягаха към Блейн.
Лятото бе в разгара си, жаркото слънце висеше над прашния път и лъчите му бяха също тъй златни, както зреещите жита из близките ниви. Невин, когото някога наричаха принц Галрион, навлезе във владенията на Ястреба, повел муле, натоварено с билки. През цялото време се озърташе дали случайно Герейнт няма да се зададе в галоп по пътя. Не му се вярваше някой друг да разпознае принца в облика на прашния бродещ търговец с дрипави дрехи, чорлава коса и престаряло муле. Беше се научил, че и без могъщите чудеса на деомера човек може да стане невидим просто като върши неочаквани постъпки на неочаквани места. А никой не би очаквал от принца да дръзне отново да припари в земите на Ястреба.
На минаване през селото Невин дори рискува да купи халба пиво от кръчмаря, който изобщо не го погледна, след като прибра медната монета. Настани се в ъгъла до една старица и взе да задава глупави въпроси за областта, като че идваше отдалече. Когато си тръгна, никой не му обърна внимание.
Едва привечер се добра до целта си — дървена колиба в покрайнините на горските дебри. Отпред две кози пасяха жилавата трева, а Ина клечеше и ги гледаше. Тя бе стара, мършава като вейка, с дълги костеливи пръсти, изкривени от десетилетия тежък труд. Бялата й коса беше небрежно пристегната с мръсна забрадка. Като билкарка и акушерка, местните хора я смятаха за вещица, но всъщност тя просто обичаше уединението.
— Добър ти ден, момко — каза Ина. — Старият Регор май ми е пратил нещо хубавичко.
— Така е. Тия запаси би трябвало да ти стигнат до пролетта.
Невин разтовари мулето и внесе билките вътре, после напои добичето и го пусна да пасе при козите. Върна се в колибата и завари Ина да слага хляб и сирене върху клатушкаща се масичка. Когато тя му подаде вода в дървена чаша и го покани да седне, Невин нетърпеливо намаза резен черен хляб с ароматно козе сирене. Ина разсеяно дъвчеше залъка си и го гледаше тъй любопитно, че той се зачуди дали знае какъв е бил преди време.
— Много неприятно, че старият Регор напусна нашата гора — каза Ина. — И то тъй неочаквано — просто дойде един ден и рече, че ще си върви. Казвал ли ти е защо?
— Е, добра жено, аз върша каквото ми нареди учителят и си държа езика зад зъбите.
— Да, така е най-добре с чудаци като стария Регор. Нищо де, все някак ще се оправя, стига да ми праща билки от време на време.
Ина отряза още няколко парчета хляб и ги сложи пред Невин.
— Обаче без него не е същото. Винаги можех да разчитам на съвета му, ако се случеше нещо тревожно.
Невин усети по гръбнака си тръпките на деомерското предупреждение.
— А как е лорд Герейнт напоследък?
— Умен си като своя учител, нали, момко? Е, ще ти кажа какво да предадеш на Регор от мен. Той все държеше под око горката Брангуен.