— А какво би си помислил за твоята Гуени, ако чака дете от друг мъж?
— Ако е добър мъж, нека отиде при него. Ако ли не, бих я взел заедно с детето.
— Много добре. Първо ще трябва да видим дали детето е от Блейн. Ако е негово, ще има сватба и толкоз. Ако не, все още има надежда да оправим нещата.
— Но, учителю, защо сте толкова загрижен за Брангуен? Само въпрос на чест ли е?
— Точно това все още не мога да ти кажа.
Невин чакаше с надеждата за поне още една дума, но Регор мълчаливо извърна глава и се замисли.
— Утре рано отивам до Глигана — каза най-сетне старецът. — Не е учтиво да оставям лейди Рода в неведение, че наблизо се е заселил билкар. Ти оставаш тук. Блейн никак не би искал да те убие, но ако те види, честта ще го принуди да изпълни кралската воля. Към пладне сигурно ще съм в дъна, тъй че запали огън и виж дали можеш да ме откриеш по този начин.
На следващото утро Невин изгаряше от нетърпение, докато вадеше от малката нива камъни за огнището. Досега почти цялото му обучение се състоеше единствено от тежък труд в лятната жега. Това често го огорчаваше — откъде накъде един принц трябваше да се поти като въшлив крепостен? Но дълбоко в сърцето си знаеше, че истинската му задача е да пречупи гордостта чрез смирение. Има само един ключ за тайните на деомера: искам да знам, за да помогна на света. Всеки, който желае властта заради самата власт, получава единствено огризки — трудно спечелени, още по-трудно запазвани и съвършено ненужни.
Ала от време на време Регор му възлагаше задачи, свързани по-пряко с деомера. Макар че Невин открай време притежаваше второто зрение, виденията идваха и си отиваха когато пожелаят, показваха му каквото си искат и нищо повече. Сега се учеше да ги призовава по своя воля.
Невин подреди пред къщата каменен кръг и запали малък огън както би го сторил всеки обикновен човек — с прахан и кремък. Остави го да догори, докато дървата се превърнаха в пещери от пламтяща жарава. Сетне се просна на земята, подпря брада върху лактите си и впи поглед право в глъбините на огъня. Забави дъха си до необходимия ритъм и помисли за Регор. Най-сетне огнената пещера взе да расте на ширина и дълбочина, додето се превърна в слънчево сияние, огряващо зала от полирано дърво. Сред пламъците зърна дребния силует на Регор. Невин покори цялата си воля на мисълта за стареца, представи си го пределно ясно и тласна съзнанието си към него. Видението започна да расте, придоби реалност, продължи да расте и стана съвсем отчетливо, сякаш надничаше през прозореца на женските покои. С последно усилие на волята Невин проникна вътре, при което долови тихо, забързано съскане, усети как стомахът му се свива на топка като при падане и ето че стоеше на пода до Регор.
Лейди Рода беше на стола си, а до нея Исола седеше на табуретка. Един от пажовете коленичеше на пода пред Регор със смъкната риза, за да разкрие няколко ужасяващи цирея.
— Налага се да ги разрежа — каза Регор. — Тъй като не си нося инструментите, ще трябва утре да дойда пак, ако нямате нищо против, милейди.
Предчувствайки страданията, момчето жално изстена.
— Не ставай глупак, момко — каза Рода. — Мъчат те вече от седмици насам, а ако билкарят ги среже, всичко ще свърши веднъж завинаги. Гледай утре да не се укриеш в гората за цял ден.
Хлапето грабна ризата си от пода, поклони се на Рода и без повече церемонии хукна навън. Вдовицата с усмивка поклати глава, после кимна към близкия стол.
— Седнете да си починете, добри ми сър — каза тя. — Значи казвате, че сте от юга. Носите ли интересни новини?
— Благодаря. — Регор се поклони и седна. — Е, чак новини не бих го нарекъл, но е плъзнала лоша мълва.
— Тъй ли? — неуверено изрече Рода. — А как е лорд Герейнт от Ястребовия клан?
— Виждам, че мълвата е стигнала и до вашите уши, милейди. Уви, негова светлост е зле и разбира се, местните селяни упорито си шушукат за магия.
Исола се приведе напред и обгърна с ръце коленете си, а в очите й заблестяха сълзи. Когато си припомни щастливата вечер на нейния годеж, Невин изпита тъй болезнено състрадание, че видението изчезна. Възстанови го едва след дълги усилия.
— Скръбта му е разбираема — говореше Регор. — Но в края на краищата това е в реда на нещата — синът рано или късно загубва баща си. — Той се озърна към Исола. — Без съмнение мрачното настроение ще се разсее, щом вие застанете до него.
— Ако изобщо се ожени за мен — избухна Исола.
— Дръж си езика, агънце — каза Рода.
— Как бих могла? — кресна Исола. — След онова, което разправи Блейн…
Рода надигна ръка, като че искаше да я удари. Исола млъкна.
— Любезно ви моля да простите на дъщеря ми, драги сър — каза Рода. — Сърцето й се къса от тревоги при мисълта, че може да я сполети каквото се случи с клетата Брангуен.