— Печално, много печално — въздъхна Регор. — Нека се надяваме, че скоро ще си намери по-добър мъж. В селото ми казаха, че синът ви се надява скоро да обяви своя годеж с лейди Брангуен.
— Ами… — Гласът на Рода стана безизразен. — Моля се това да стане.
Тъй, помисли си Невин, значи бебето не е от Блейн. Вярно, отвърна му Регор, а толкова се надявах на това! Невин бе тъй поразен, че този път окончателно изтърва видението.
Регор се завърна по залез слънце. Погрижи се за мулето, после влезе в колибата, където Невин приготвяше вечеря, изгарящ от нетърпение. Регор извади от джоба на бригите си сребърна монета и я хвърли на масата.
— Нашата лейди Рода е щедра — отбеляза той. — Не знае кого ще нахрани с това, но ако знаеше, би се зарадвала. След като ти ни напусна, поговорихме още малко и разбрах, че тя все още те почита, принц Галрион.
— Принцът е мъртъв.
Регор се усмихна, седна и сложи сирене и масло върху резен хляб.
— Мисля утре да подложа на риск ученика си Невин. Лорд Блейн ще е на лов, тъй че можеш да дойдеш с мен в дъна, когато се върна да излекувам циреите на онова хлапе.
— Много добре, учителю. А защо се надявахте детето да е от Блейн?
— Размисли, момко. Ако вината не е на Блейн, то кой ни остава? Колко мъже живеят в Ястребовия дън? Две-три дванайсетгодишни хлапета, един мърляв коняр и престарелият шамбелан, дето едва има сили да опипа някоя слугиня, камо ли да стори нещо повече. Е, кой остава?
— Ами… никой?
— Никой ли?
— О, проклятие. — Невин се насили да го изрече. — Герейнт.
— Точно така, проклятие. Това е ужасяващо, мрачно обвинение срещу когото и да било, затова не ще сторя нищо, преди да бъда напълно сигурен.
Невин вдигна от масата кухненския нож и започна да го върти между пръстите си, търсейки успокоение в хладния допир на метала.
— Ако е вярно — каза той, — ще го убия.
— Я се виж! Същински бащичко.
Невин яростно заби ножа в масата и го остави да трепти.
— Нима би било толкова лошо да го убия?
— Да… за теб. — Регор спокойно отхапа от хляба. — Забранявам ти даже да мислиш за това.
— Добре тогава. Не ще пролея кръвта му.
Регор го огледа внимателно. Невин взе резен хляб, после с яд го захвърли в огнището.
— Ти обеща да я вземеш заедно с детето — каза Регор. — Още ли държиш на това, дори ако носи незаконна рожба от собствения си брат?
— Не друг, а аз я изоставих. Разбира се, че държа.
— Не си лош по душа, момко. Вярвай ми, все още можеш да изкупиш грешката.
На следващия ден ниско прихлупената качулка помогна на Невин да остане неразпознат от слугите в Глигановия дън. Когато двамата с Регор се изкачиха в женските покои, той не повдигна качулката и се престори на улисан с билките и инструментите. За щастие Исола беше нейде навън, а Рода имаше достатъчно грижи с Регор и един от пажовете.
— Как тъй да не знаеш къде е Марик? — скара се Рода. — Заръчах му да е тук, когато дойде билкарят.
— Страхува се, милейди. Мога да го потърся. Но ще ми трябва доста време.
— Бягай тогава и го открий час по-скоро.
Щом пажът изчезна, Невин смъкна плаща и го захвърли на пода. Рода смаяно го погледна и в очите й бликнаха сълзи.
— Галрион! О, слава на светите богове! Сърцето ми прелива от радост, че ви виждам жив и здрав.
— Смирено благодаря, милейди, но името ми е Никой.
— Знам всичко за бащината ви жестокост. Трябва да си тръгнете, преди синът ми да се прибере.
— Не можех да не дойда. Умолявам ви, кажете как е скъпата ми Брангуен.
Рода извърна глава и лицето й се изкриви.
— Бедната малка Гуени! Тъй скърбя, че боговете не й разрешиха да се омъжи за вас. Кълна се, че сигурно щеше да ви последва в изгнанието. — Тя се озърна към Регор. — Е, добри ми сър, мога да ви се доверя, ако не за друго, то поне защото доведохте моя принц, тъй че ще говоря свободно. Неотдавна Блейн отскочи до Ястреба и се завърна побеснял от гняв. Каза, че Гуени със сигурност нямало да го вземе за мъж. Бродела като полумъртва и почти не говорела. Опитах се да я поканя тук, но тя отказа. Сигурно още скърби за принца… поне така се надявам.
— На това се надяваме всички — сухо отвърна Регор. — Често ли идва Герейнт да навести годеницата си?
Рода отчаяно стрелна поглед насам-натам като подгонен елен.
— Всичко това са глупости — избухна тя. — Не вярвам, че биха сторили подобно нещо. Не Гуени! Не Геро! Блейн и Исола просто се измъчват с нелепи подозрения, защото са разочаровани и нетърпеливи. За нищо на света не бих го повярвала!