— Кое? — запита Регор. — Кажете, милейди. Свалете от сърцето си товара на тия мрачни страхове.
За момент Рода се поколеба, после успя да се пребори със себе си.
— Всички слуги на Ястреба казват, че само Брангуен стои между тях и яростта на лорд Герейнт… сякаш е негова съпруга. А Исола, собствената ми дъщеря непрестанно жили брат си като скорпион. Геро винаги е бил толкова нежен към Гуени, казва тя, не е честно — Гуени открадна мъжа, когото желая. Гуени това, Гуени онова и то само защото горката Исола винаги е завиждала на малката Брангуен за окаяната й хубост.
— Да, окаяна, наистина. Казвате, че не можете да повярвате… но наистина ли? Или просто искате да се извърнете от нещо нечисто? О, богове, не бих могъл да ви упрекна.
Рода избухна в ридания и закри лицето си с длани.
— Той винаги я е обичал прекалено силно. Защо мислите, че настоявах толкова пред лорд Дуен да омъжи Брангуен съвсем млада? Тя трябваше да се измъкне от онзи прокълнат дом.
— Да, прокълнат. И то дважди.
Докато Регор помагаше на вдовицата да се настани на стола, Невин неспокойно крачеше напред-назад.
— Кажете ми нещо, милейди — запита той. — Ще ме упрекнете ли, ако я отвлека от брат й?
— Никога! Но ако го сторите, Герейнт ще свика всичките си приятели и ще ви преследват из горите като елен.
— С радост бих умрял за нея, а и съм доста по-умен от елен.
Същата вечер Невин взе дорестия кон и се отправи на юг към Ястребовия дън. Трябваше да хитрува. Дори и в отсъствието на Герейнт беше недопустим риск да влезе направо в крепостта. С нищо не би помогнал на Брангуен, ако Герейнт се завърнеше внезапно и го убиеше пред нозете й. Макар че като принц Галрион никога не бе проявявал особена сръчност в боя с мечове, сега Невин разполагаше с няколко деомерски трика. Беше уверен, че ако остане само няколко минути насаме с Брангуен, лесно ще я убеди да се измъкне потайно от дъна и да избяга с него. А тръгнеха ли веднъж, Герейнт никога нямаше да ги открие.
Когато стигна до колибата на Ина, Невин й каза, че Регор го праща да държи нещата под око. Както бе очаквал, старицата толкова се зарадва, че му предложи да се подслони при нея.
— Жените от селото вече взеха да си шушукат, че Брангуен носи в утробата си незаконно дете — каза му тя.
— Тъй ли? Е, онзи неин годеник се е заклел да я вземе час по-скоро. Регор заръча да ти кажа, че младият лорд честичко се промъквал по тия места.
Когато Ина вдигна вежди и се усмихна, Невин разбра, че пикантната клюка скоро ще обиколи цялото село. Можеше само да се надява, че това ще потули истината за известно време.
През следващите три дни Невин зорко наблюдаваше Ястребовия дън. В покрайнините на гората, близо до пътя, бе открил грамаден клонест дъб. Укрит високо в короната му, можеше да наблюдава крепостта отвъд ливадите. Напрягайки цялата си воля, той отпращаше мислите си нататък и се опитваше да достигне съзнанието на Брангуен, да я повика, да й внуши, че трябва да се разходи из гората. Веднъж усети, че я е достигнал… и усети как тя небрежно отхвърля нелепото хрумване. Продължи да опитва, умоляваше я, ала всеки път се проваляше, докато най-сетне изпадна в такова отчаяние, че реши да се промъкне в дъна при следващото ловуване на Герейнт.
След пладне на четвъртия ден, докато лежеше в скривалището си върху клоните, Невин зърна един мъж и едно момче да яздят бавно нагоре към дъна. Разпозна коня и широките плещи на мъжа. Блейн. Бързо се спусна долу и хукна към колибата.
— Ина, в името на всички богове, трябва да ми помогнеш. Можеш ли да ми осигуриш повод да се вмъкна в Ястребовия дън? Да отнеса някаква вест, да кажа нещо на слугите…
— Ами… — Ина се замисли и Невин едва не побесня от нейната мудност. — Виж какво, приготвила съм любовно биле за Лъда, прислужницата на Брангуен. Хвърлила е око на един момък от селото. Можеш да й го занесеш.
Докато Ина търсеше пакетчето с билки, Невин размаза кал по лицето и косата си — твърде примитивна маскировка, но пък от друга страна всички бяха виждали принца само спретнат и чистичък. Наметна се с плаща, нахлупи качулката и препусна нагоре към дъна. Щом влезе в двора, зърна пажа на Блейн да води конете към обора. Бриту дотича и недружелюбно огледа Невин.
— Ти пък какво искаш?
— Да поговоря с Лъда, ако обичате. Ина ми даде нещо за нея.
— Ще ида да я питам. Ти стой тук и да не си посмял да влезеш.
След малко Лъда излезе и нервно огледа мръсния скитник.
— Нося ви билки от Ина. Тя каза, че може и да почерпите един клетник с малко пиво.
Щом чу гласа му, Лъда пребледня и вдигна ръка към устата си.
— Принце! — прошепна тя. — Слава на Богинята! — После повиши глас. — Е, така и ще сторя, задето ми спести в тая жега ходенето чак до колибата.