Невин върза коня си край вратата, сетне последва Лъда до огнището на слугите в голямата зала. Седна върху куп слама в ъгъла, за да не се пречка на останалите слуги, които бързаха да приготвят вечерята. Те почти не го поглеждаха; Лъда имаше привилегията да бъде щедра към скитниците, ако й се харесваха. Седнали на почетната маса в отсрещния край на залата, Блейн и Герейнт пиеха и разговаряха. Гласовете им бяха тихи и от това разстояние Невин не можеше да долови нито дума, но Блейн очевидно бе разгневен — яростно се привеждаше напред и стискаше халбата си като оръжие. Когато се върна, пажът му го огледа плахо и седна на сламата край нозете на господаря си. Лъда донесе пиво за Невин, озърна се тревожно към лордовете и коленичи до него.
— Къде е господарката ти? — прошепна Невин.
— Крие се от лорд Блейн. Но рано или късно трябва да слезе, инак лорд Герейнт ще се разлюти.
— Няма съмнение. О, няма никакво съмнение.
Лъда болезнено стисна устни и се разтрепера.
— Знам истината — каза Невин. — И не ме е грижа. Дойдох да я отведа.
От очите на Лъда безмълвно прокапаха сълзи.
— Ще ви помогна, ако ми е по силите. Но не знам дали вече нещо може да се поправи.
Уж за да не се пречка на готвача, Невин мина малко по-близо до двамата владетели. Най-сетне Брангуен плахо влезе в залата, като се притискаше до стената и не откъсваше поглед от брат си. Невин бе потресен от промяната в нея. Бузите й бяха бледи и хлътнали, под очите й тъмнееха сенки и с цялото си държание напомняше кошута, готова за бягство. Тя хвърли поглед към него и намери сили за кратка, измъчена усмивка. Невин бавно се изправи, потискайки желанието да изтича към нея. И в този миг Брангуен се сви до стената.
Невин бе забравил за Блейн и Герейнт, които се гледаха яростно, приведени един срещу друг. Блейн се изправи бавно и решително, с ръка върху дръжката на меча.
— Проклет да си от боговете — изрече той. — Вярно е, нали?
Герейнт застана насреща му с ръце на кръста и се усмихна тъй спокойно, че кръвта на Невин застина в жилите.
— Отговори ми — прокънтя в залата гласът на Блейн. — Лягал си със сестра си, нали?
Герейнт измъкна меча, острието проблесна, завъртя се и нанесе удар още преди Блейн да изтегли своя меч наполовина от ножницата. Пронизителният писък на Брангуен литна под свода и секна, докато Блейн бавно залиташе напред с бликнал от гърдите кървав поток. Той смаяно погледна Герейнт, после рухна в нозете му. Пажът взе да се отдръпва към вратата. Герейнт се завъртя и тръгна към него.
— Геро! — Брангуен се втурна между тях. — Недей! Не момчето!
Герейнт се поколеба и този кратък миг спаси живота на пажа. Момчето хукна навън, без да се озърта. Когато Невин изтича до вратата, то вече бе яхнало дорестия кон. С ридания и писъци слугите побягнаха от залата. Стиснал здраво окървавения меч, Герейнт избухна в смях, после зърна трупа на Блейн и се опомни. Невин видя как разумът се завръща в очите му, докато падаше на колене с отчаян вой. Без да губи нито миг, хвана Брангуен за ръката.
— Трябва веднага да се измъкнем оттук.
— Не мога. — Усмивката на Брангуен бе също тъй безумна, като тази на брат й. — Заклех се да умра заедно с него.
— Ни бог, ни човек би те задължил да изпълниш подобна нечестива клетва.
— Аз самата се задължавам, принце.
Той сграбчи Брангуен и я помъкна към вратата, но Герейнт скочи на крака и с готов за бой меч се хвърли да му прегради пътя. Значи тук ще умра, помисли Невин.
— В името на всички богове, та това бил принц Галрион — изсъска Герейнт.
— Да, аз съм. Хайде. Добави и моята кръв към кръвта на верния си приятел.
— Не убивай и него, Геро! — изкрещя Брангуен. — Убий мен и да свършим веднъж завинаги.
— Не ще вдигна меч нито срещу теб, нито срещу него. Бихте ли я отвел, принце?
Брангуен го погледна смаяно, сякаш не вярваше на ушите си.
— Геро! Ти ми обеща. Закле се да убиеш първо мен, после и себе си.
В очите на Герейнт пламна ярост. Той сграбчи сестра си за рамото и я тласна в ръцете на Невин.
— Махай се, малка кучко! Заради теб убих единствения човек на този свят, когото обичах. — Той я удари през лицето. — Гнус ме е да те гледам. С Ястребовия клан е свършено и то само заради теб!
Лъжата бе тъй съвършена, че Невин му повярва, но когато Брангуен зарида, притисната към гърдите му, той зърна истината в очите на Герейнт — неподправена любов, не просто похот, а безнадеждната болка на мъж, прогонващ единствената си истинска обич.
— Вземи от обора сивия кон — каза Герейнт. — И бездруго ти се полагаше със зестрата.
Той им обърна гръб, запокити меча си през голямата зала и се просна край трупа на Блейн. Бавно, стъпка по стъпка, Невин изведе, или по-скоро изнесе Брангуен от залата. Само веднъж се озърна и видя Герейнт сгушен до гърба на Блейн, също като войник, който лежи на бойното поле до убития си другар и отказва да повярва в смъртта му, независимо от всички опити да го отведат настрани.