Навън последните лъчи на залеза се бореха с гъстеещите сенки. С факла в ръка Бриту изведе сивия кон от обора. Лъда дотича от броха с дисаги и няколко навити одеяла. Над пустия двор бе натегнала зловеща тишина.
— Простете ми, принце — каза Бриту. — Одеве не успях да ви разпозная.
— Адски се радвам, че не успя! Лъда, има ли още някой в дъна? Най-добре ще е всички да избягате при роднини. Съвсем скоро кланът на Глигана ще дойде да опожари дъна заради Блейн.
— Тогава напускаме още сега, принце. Вземете, донесох храна и дрехи за господарката.
Невин вдигна Брангуен върху седлото като дете, после се метна зад нея. Потегли бавно, оставяйки натоварения кон сам да избира хода си. В подножието на хълма Невин извърна глава за сетен поглед към дъна, който се чернееше върху фона на залеза. Стори му се, че с деомерското зрение вече различава танца на пламъците по каменните стени.
Тази вечер пътуваха само няколко часа, докато се отдалечиха на безопасно разстояние сред хълмовете. Невин избра място за лагер в горичката край един поток. След като се погрижи за коня, той събра сухи съчки и запали огън. Брангуен мълчаливо се взираше в пламъците.
— Сигурно знаеш — изрече тя най-сетне.
— Знам. Искам те заедно с детето.
— Позволи ми да ти спестя това. Искам да умра. Невъзможно е още да ме обичаш. Нося дете от собствения си брат.
— Позорът е колкото твой, толкова и мой. Аз те изоставих сама с него.
— Не си ме тласнал в леглото му. — Брангуен се усмихна колебливо, с трогателно усилие да се престори на хладнокръвна. — Все едно, вече не те обичам.
— Лъжеш по-зле от брат си.
Брангуен въздъхна и се загледа в огъня.
— Знам си, че върху детето ще тегне проклятие. Защо просто не ме убиеш? Геро обеща, че ще загинем и двамата, а ме е лъгал през цялото време. Обеща ми. — Тя се разплака. — О, богове, обеща ми.
Невин я прегърна и я остави да плаче. Най-сетне тя замълча и се отпусна тъй тиха, че го обзе страх, но за щастие просто бе заспала от пълно изтощение. Той я събуди само колкото да подложи под нея одеяло.
На сутринта Брангуен изпадна във вцепенение. Не говореше, отказваше да яде, въртейки глава като капризно дете и Невин трябваше насила да я качи върху коня. През цялата сутрин пътуваха бавно, като избягваха пътищата и пестяха силите на животното, доколкото бе възможно. Ако не отиваха при Регор, Невин би загубил всяка надежда. Брангуен беше съсипана, смазана като сребърна чаша под ботуша на войник, докато армията му плячкосва превзета крепост. Регор можеше да й помогне — Невин се вкопчваше в тази последна надежда — но до Регор имаше още цял ден път.
От време на време Невин си мислеше за войската на Глигана, която в този момент препускаше да дири отмъщение. Без съмнение пажът бе пристигнал преди разсъмване; и без съмнение бойците вече бяха на път, водени от по-малкия брат на Блейн, Камлан — вече лорд Камлан. Навярно Герейнт щеше да избяга от тях в безславно изгнание.
Привечер Невин и Брангуен стигнаха до реката, която на следващия ден щеше да ги отведе при Регор. След като подготви бивака, Невин се помъчи да накара Брангуен да проговори, или поне да хапне нещо. Не постигна нито едното, нито другото. Изведнъж осъзна, че тя е решила да умре от глад, за да изпълни своята клетва пред боговете. Макар и с болка на сърце, той използва единственото оръжие, с което разполагаше.
— И какво правиш всъщност? Убиваш детето в утробата си. Бедното същество наистина е прокълнато, щом собствената му майка отказва да го храни.
С просълзени очи Брангуен надигна глава. Погледна го, после взе къшей хляб и отхапа. Когато Невин й поднесе сирене и ябълка, тя покорно изяде всичко, но не изрече нито дума. Той събра още дърва за огъня, после я сложи да легне на топло край пламъците. Когато прегледа оскъдните запаси, за да види какво им остава, Невин откри в платнено вързопче всички подаръци, които й бе поднасял. Лъда се бе погрижила и за това. Погледът му задълго спря върху една скъпоценна брошка с формата на ястреб и той се замисли за Герейнт.
Когато се спусна мрак и Брангуен заспа дълбоко, Невин най-сетне не устоя на любопитството и разпали огъня, за да потърси видението. Подхранвано от толкова много ужас и болка, то дойде бързо и му разкри голямата зала в Ястребовия дън. Тялото на Блейн бе положено край огнището с възглавница под главата и меч върху гърдите. Когато Невин насочи съзнанието си към Герейнт, видението се промени. Стиснал здраво меча си, Герейнт крачеше напред-назад из двора. Бе отказал да избяга от своя Уирд.