Преди да надене ризата, тя сведе поглед надолу, към очертанията на двете растящи гърдички. Понякога й се искаше просто да ги няма. Беше на тринайсет години — зловеща възраст, тъй като на четиринайсет много момичета вече се задомяваха. Тя бързо нахлузи ризата, запаса я, после изрови от дисагите гребен и парче пукнато огледало. Сивото джудже с брадавиците и огромния нос изникна до нея. Когато Джил му показа огледалото, то надникна отзад, сякаш търсеше къде е остатъкът от джуджето, което виждаше там.
— Това си ти. Виж, ето ти носа.
Слисаното създание само въздъхна и клекна на тревата до нея.
— Ако парчето беше по-голямо, може би щеше да разбереш. Тате обеща да ми купи за рождения ден истинско огледало, обаче аз не искам. Тъпите градски скубли се гиздят по цял ден, но аз съм дъщеря на сребърен кинжал.
Джуджето кимна одобрително и се почеса под мишницата.
Когато Кълин се върна, потеглиха към Дън Мананан — крайбрежен град близо до източната граница на провинция Девери. Градът се оказа куп дървени къщи, разхвърляни покрай реката, където бяха закотвени престарели и разнебитени рибарски корабчета. Нямаше крепостни стени и градската територия се сливаше с околните нивя, а над цялата местност тегнеше всепроникващата миризма на сушена риба. На една кална и крива уличка край реката откриха паянтов дървен хан, чийто съдържател пое монетата от Кълин, без изобщо да погледне сребърния му кинжал. Тъй като беше пазарен ден, кръчмата гъмжеше от клиенти — все мрачни и навъсени, а освен това Джил забеляза, че повечето от тях носят мечове. Щом останаха насаме, тя попита Кълин дали Дън Мананан е пиратско пристанище.
— Не, не, просто всички тук се занимават с контрабанда. Ония вонящи корабчета по реката са далеч по-бързи, отколкото изглеждат. Под скумрията в трюмовете се крият всякакви благини.
— А местният лорд не им ли пречи?
— Местният лорд е затънал до шия в цялата работа. Само гледай да не го изтърсиш пред хората.
След като се погрижиха за конете, двамата излязоха да огледат панаира. Край реката бяха издигнати дървени сергии, но много търговци предлагаха стоките си върху вехти платнища, проснати на земята. За ядене имаше какво ли не — всевъзможни зеленчуци, сирене и яйца, прасенца, зайци и живи пилета, провесени на прътове. Кълин купи две парчета свинско печено на шиш и дъвчейки в движение, двамата продължиха към сергиите с платове, грънци и метални изделия.
— Не виждам дантели. Жалко. Исках да ти купя малко за рождения ден.
— О, тате, не ми трябват такива глупости.
— Тъй ли? Ами какво ще речеш за една хубава рокля?
— Тате!
— Нова кукла? Накити?
— Тате, сигурно се шегуваш.
— Нищо подобно. Слушай, познавам един тукашен златар и бас държа, че не е на панаира. Ела.
В покрайнините на града, където последните къщи граничеха с нивите, двамата спряха пред малка работилница с табела, върху която бе изрисувана сребърна брошка. Когато Кълин бутна вратата, горе задрънкаха мелодично сребърни звънчета. Озоваха се в тясна стаичка, отделена с плетени ракитови стени от останалата част на кръглата къща. Пред тях имаше нова врата, закрита с вехто зелено одеяло.
— Ото! — подвикна Кълин. — Тук ли си?
— Тук съм — долетя отвътре плътен басов глас. — Инак щях ли да оставя отворено?
Притежателят на гласа бутна одеялото и излезе пред тях. Джил никога не бе виждала толкова нисък мъж — едва около метър и половина на ръст, но широкоплещест и мускулест като миниатюрен ковач. Имаше буйна прошарена коса, грижливо подрязана сива брада и проницателни черни очи.
— Кълна се в боговете, ами че това е Кълин от Кермор! Кого водиш? Като го гледам, май ще да ти е син.
— По-точно казано, дъщеря. И искам да й купя някоя дреболия за рождения ден.
— Значи девойка, а? — Ото внимателно огледа Джил. — Да, така си е и май даже й е дошло времето да помисли за зестра. Е, девойче, дай да превърнем в накити част от парите на баща ти, преди да ги е пропил.
Той ги въведе в работилницата, заемаща по-голямата част от къщата. На средата, под пробития в тавана отдушник, имаше огнище и малка наковалня. Върху дългия тезгях отстрани бяха разхвърляни инструменти, сандъчета и недоядено парче хляб с пушено свинско. Сред този хаос блестеше купчинка дребни рубини. Кълин взе един и го надигна към светлината.