— Всъщност вече се е родила. Хей, да не би да си я виждал?
— Може да съм я виждал, може и да не съм. Както отлично знаете, милорд, не притежавам второ зрение, нито пък владея деомера. Но това лято едно странно девойче мина оттук. Казваше се Джил и според мен трябва да е родена преди около тринайсет години. Разбирате ли, баща й е сребърен кинжал и я води със себе си. Много е странно да видиш от човешко същество тъй добро отношение към собственото му дете, но понякога и това се случва. Името му е Кълин от Кермор. Чувал ли сте за него?
— Онзи, за когото казват, че е най-добрият боец в Девери?
— Точно той, и с право го казват. Знакът му е нападащ ястреб.
— О, богове! Възможно е. Не знам, но е възможно.
Ото взе парцал и предпазливо измъкна каната от огъня, после наля горещото пиво в две халби. Тринайсет години, помисли Невин, тъкмо преди толкова време зърнах видението, а на Герейнт би му подхождало да се скита със сребърен кинжал в пояса. Ако тя наистина бродеше с един наемен боец, нямаше нищо чудно, че не бе успял в дългогодишното си дирене. Изведнъж го налегна умора. Въпреки цялата си слава, Кълин от Кермор нямаше да е лесен за откриване.
Ото му подаде халбата.
— Когато напуснаха града, поеха на север. Кълин се нае при един търговец, който караше керван от нашите… тъй де, специални пратки за Девери.
— Специални пратки, ама че го рече! Ото, Ото, кога ще се научиш на добри маниери?
— Не моят народ, а вашият е измислил всички тия претенциозни тъпотии, наречени кралски налози и такси.
Невин се изкушаваше незабавно да тръгне подир двамата, но по това време из северните области вече започваха снеговалежи, а и нямаше никаква гаранция, че Кълин не е поел в друга посока. В крайна сметка реши да не нарушава първоначалния си план и да се завърне у дома в западен Елдид до края на зимата. Пък и току-виж се оказало, напомни си той, че тази Джил няма нищо общо с възродената Брангуен. Тя далеч не бе единствената душа в кралството, белязана от деомера, а знакът на ястреба можеше да е най-обикновено съвпадение. Освен това не биваше да забравя за лорд Родри Мелуейд от Аберуин. В онази далечна вечер под името Блейн той бе загинал най-нелепо по вина на принц Галрион и това го правеше също тъй важен в Уирда на Невин, както и самата Брангуен.
Макар че възнамеряваше да потегли направо за Аберуин, Невин предвидливо реши най-напред да потърси Родри във виденията си и това му спести едно излишно пътуване. Когато призова в пламтящата жарава образа на момчето, зърна го да язди из горския резерват на аберуинските гуербрети — девствена дъбрава близо до малкото градче Белглейд. Невин предположи, че едва ли ще има възможност да срещне младия лорд, просто защото резерватът бе забранен за всички, освен гостите на гуербрета, но въпреки това потегли към Белглейд със слабата надежда, че Родри може случайно да отскочи до града. А там, както по-късно разбра, Властелините на Уирда поеха нещата в свои ръце.
Хората в Белглейд и околните села добре познаваха и почитаха Невин, защото за повечето от тях той бе единствен източник на лекарски грижи. Кръчмарят категорично настоя да го настани безплатно и веднага изреди цял куп симптоми относно болезнените си стави. През следващата седмица Невин почти нямаше време да се замисли за своя объркан Уирд, защото семейство подир семейство напираха за билки и съвети. На осмата сутрин Невин тъкмо бе излязъл на припек в калния двор пред кръчмата, когато един ездач пристигна стремглаво, разплисквайки локвите. Носеше син плащ, извезан с драконовата емблема на Аберуин.
— Добро утро, престарели сър — подвикна той. — Чух, че в града имало добър билкар. Познавате ли го?
— Аз съм, момко. Какво те тревожи?
— Идвам право от ловджийската хижа. Лорд Родри е адски зле.
Без да спре да приказва, конникът помогна на Невин да натовари запасите си върху мулето. Родри бил застигнат от пороен дъжд и упорито продължил лова, макар че се измокрил до кости. С него в хижата имало само двама слуги и петима войници, които изобщо не разбирали от лечителство.
— А какво търси тук негово благородие по това време на годината? — запита Невин.
— Ами, сър… не ми е работа да го казвам, обаче малко се поскара с по-големия си брат. Нищо сериозно.
Гуербретът навярно смяташе ловджийската си хижа за чаровно селско гнезденце, но по размери тя би могла да си съперничи с дъна на някой дребен благородник. Сред грижливо отводнения калдаръмен двор се издигаше триетажен брох, а пристройките и конюшните наоколо можеха да подслонят поне стотина гости. Един стар слуга поведе Невин към втория етаж, където бе стаята на Родри, оскъдно обзаведена с изящна ракла, легло с избелели завеси и щита на негово благородие, закачен на стената. Макар че насред помещението пламтеше мангал, препълнен с жарава, по стените се стичаше влага.