— О, богове! — кресна Невин. — Няма ли стая със свястно огнище?
— Има, но негово благородие не разреши да го преместим.
— Тъй ли? Тогава негово благородие ще си има работа с мен.
Когато Невин дръпна завесите на леглото, Родри го погледна със замъглени очи. На шестнайсет години той бе станал строен юноша, почти шест фута висок и все тъй красив както някога… или по-точно щеше да е красив, ако косата му не бе полепнала от пот върху челото, устните му не бяха напукани до кръв и бузите му не пламтяха от треска.
— Кой си ти? — избъбри Родри.
— Билкар. Вашите хора ме доведоха.
— Ах, проклети да са! Не ми трябва…
Преди да довърши, Родри се разкашля тъй жестоко, че тялото му се разтресе от гърчове. Той се подпря на лакът и продължи да се задъхва в спазми, докато Невин го сграбчи под мишниците и му помогна да се надигне. Най-сетне изплю голяма зеленикава храчка.
— Значи не ви трябвам, така ли? — сухо запита Невин. — Може и да съм от простолюдието, ваше благородие, обаче сега ще изпълнявате моите заповеди.
Макар че Родри цял трепереше от треска, по устните му плъзна бледа усмивка. Невин го отпусна в леглото и се обърна към стъписания прислужник.
— Затоплете стаята с огнището. После сложете на леглото допълнителни възглавници и кипнете много вода. Когато свършите всичко това, изпратете вестоносец в Аберуин. Гуербрет Тингир трябва да знае, че синът му е болен.
През целия следобед Невин не се откъсна от пациента. Даваше на Родри отвара от подбел и оман за отхрачване, исоп и див джоджен за изпотяване, трепетликова кора против треската. Докато лекарствата прочистваха организма му, Родри кашляше тъй мъчително, че Невин сякаш усещаше болката в собствените си ребра, но накрая младежът започна да диша свободно, без да се бори за всяка глътка въздух. Чак тогава билкарят го остави да лежи, подпрян върху куп възглавници. По лицето му все още пламтяха трескави петна.
— Благодаря — прошепна Родри. — А Оуейн? Жив ли е още?
За момент Невин бе тъй озадачен, че не знаеше какво да отговори; сетне си спомни за един друг живот, когато превързваше тялото, обитавано по онова време от тази душа, а наблизо лежеше умиращ приятел.
— Жив е, момко. Сега почивай.
Родри се усмихна и мигновено заспа. Тъй значи, помисли Невин, той вече реагира на моето присъствие, нали? В трескавото си състояние Родри бе успял по някакъв начин да се добере до най-дълбоко затрупаните спомени.
На следващия ден Невин продължи да се грижи за болния, като го заставяше да пие горчиви билкови отвари въпреки ругатните на Родри и отчаяните му заявления, че вече не е в състояние да поеме и глътка от тази гадост. Привечер треската най-сетне бе пресечена. Родри се почувства по-добре и и успя да преглътне малко бульон, който Невин му даваше лъжичка по лъжичка.
— Благодаря — каза младежът, когато приключиха с храненето. — Истинско чудо е, че се появихте тъй изневиделица. Помните ли как се срещнахме преди години по пътя за Кантрей?
— Да, помня.
— Странно. Тогава просто исках да бъда любезен и дори не ми хрумваше, че някой ден ще ми спасите живота. Трябва да имам страхотен късмет.
— Да, тъй трябва да е.
Когато Родри заспа, Невин слезе да вечеря в голямата зала. Бойците на младия лорд явно бяха решили да го обявят за герой. Донесоха му храната като пажове, а после се струпаха наоколо и го обсипаха с благодарности. Един от тях, пълничък младеж на име Прейд, дори настоя да му донесе бокал медовина.
— Заповядайте, добри ми сър. Ако някой ден ви потрябва помощ, и аз, и момчетата ще дотърчим веднага, където и да сте.
— Благодаря. Доколкото разбирам, вие много почитате лорд Родри.
— Така е. Още е млад, но има повече чест от който и да било друг елдидски благородник.
— Много добре. А какво ще речете за наследника, лорд Рийс?
Прейд се поколеба, хвърли поглед наоколо и отговори съвсем тихичко:
— Между нас да си остане, дето се вика, ама доста хора в Аберуин съжаляват, че лорд Родри не е първороден син.
После Прейд се поклони и побърза да излезе, преди да е изрекъл още нещо. Докато обмисляше думите му, Невин усети по гръбнака си студените тръпки на деомерското предупреждение. Задаваха се смутни времена за Аберуин. В мимолетно видение той зърна как блестят мечове и Родри се врязва начело на отряда си в кипежа на жестока битка. Сетне видението изчезна и сърцето на Невин се сви. Бунт ли щеше да има, за да издигнат Родри на гуербретския престол след смъртта на Тингир? Може би. Деомерските предупреждения винаги бяха смътни и оставяха човек да си блъска главата над техния смисъл. Ала едно бе ясно — че когато му дойдеше времето, в Аберуин отново щеше да има работа за него.