В късния следобед на следващия ден предположението му се превърна в увереност. Невин бе в стаята на младежа, когато един слуга дотича с новината, че майката на Родри, лейди Ловиан от Аберуин, е пристигнала с малка свита. След няколко минути съпругата на най-могъщия човек в Елдид нахълта при тях. Тя метна на слугата окаляния си плащ и се хвърли към леглото на Родри. Висока и снажна, неотдавна надхвърлила четирийсетте, Ловиан бе забележително красива, с гарвановочерни коси, в които проблясваха първите бели нишки, и сини като метличина очи, големи и изящни като тези на нейния син.
— Бедното ми момче — каза тя, полагайки длан върху челото му. — Слава на Богинята, вече нямаш треска.
— Богинята ми прати добър билкар. Майко, не е трябвало да пътуваш чак дотук само заради мен.
— Недей да дрънкаш глупости. — Ловиан се обърна към Невин. — Моите благодарности, добри ми сър. Ще се погрижа да бъдете възнаграден за всичко това.
— За мен бе чест, милейди. Радвам се, че бях наблизо.
Невин ги остави насаме, но по-късно се завърна и завари Ловиан да седи на леглото до заспалия Родри. Когато й се поклони, тя стана и пристъпи към него, за да разговарят, без да събудят младежа.
— Разпитах слугите, добри ми Невин. Те казаха, че са се бояли за живота му, преди да дойдете.
— Няма да ви лъжа, милейди. Той наистина бе тежко болен. Ето защо сметнах, че трябва да ви уведомя.
Ловиан кимна, а устните й потрепваха от тревога. В полумрака тя му се стори поразително позната. Невин си позволи да подири помощ от деомерското зрение и я видя ясно — Рода, отново обвързана с Блейн като майка със син. В този миг тя също го разпозна и макар да се усмихваше, в очите й трепна почуда.
— Случва ли ви се понякога да идвате в Аберуин? Трябва да съм ви виждала и преди, но със сигурност бих запомнила човек с тъй необичайно име.
— О, милейди, може да сте ме зърнали на минаване през града или нещо подобно. Никой не би ме допуснал до тъй високопоставена дама.
В гърдите на Невин напираше победоносен смях. Ето, и тримата се събираха на едно място тъкмо когато бе открил вести за девойката, която можеше да се окаже Брангуен. Без съмнение времето назряваше, без съмнение Уирдът го водеше към една от ония критични точки, където би имал шанс да разплете жестокия възел. От вълнение той се самозабрави. Огънят догаряше; Невин хвърли в огнището две цепеници, после с уверен жест плъзна ръка над тях. Когато лумнаха пламъци, чу как Ловиан ахна смаяно. Завъртя се към нея.
— Простете, че ви стреснах, милейди.
— Не се извинявайте, милорд. — Ловиан произнесе почетната титла бавно и натъртено. — За мен е чест, че човек като вас благоволи да лекува сина ми от треска.
— Виждам, че нейно благородие не смята деомера за щуротия от детинските приказки.
— Нейно благородие е видяла в своя живот твърде много странни неща, за да си позволи прибързани съждения.
Няколко мига двамата се оглеждаха като опитни фехтовачи. После Невин усети как деомерът го подканя, принуждава го да проговори, сякаш устата му щеше да изгори, ако не изрече истината.
— Много е важно Родри да доживее до по-зряла възраст. Не мога да ви кажа защо, но Уирдът му е обвързан с Уирда на цял Елдид. Отсега нататък бих искал да държа момчето под око.
Ловиан се напрегна и лицето й пребледня в подскачащите отблясъци на огъня. Най-сетне тя кимна.
— Ваше благородие ще е винаги добре дошъл в двореца ни. Ако предпочита, бих могла да пусна слуха, че този парцалив стар билкар ме забавлява.
— Да, предпочитам го и благодаря.
Тази нощ Невин остана до късно подпрян на прозореца в гостната стая, гледайки как луната се носи през бързите, разпокъсани от вятъра облаци. Беше пратен на поста си като боец и щеше да се подчинява безпрекословно. Отсега нататък щеше да остане в Елдид и да се надява, че Властелините на Уирда ще изпратят Брангуен при него, когато назрее моментът. За пръв път от стотици години насам дълбоко в сърцето си усещаше истинска надежда. Задаваха се велики събития. Можеше само да бди и да чака кога ще започнат.
ДЕВЕРИ, 698
И бардът бива избран от своята Агуен не само за да услажда слуха на владетеля си, но и за да помни всички велики дела и велики люде на неговия клан в техния правилен ред. Защото ако хората не знаеха нищо освен имената на собствените си бащи, то децата на крепостния биха били също тъй благородни или недостойни, както и децата на гуербрета. Затуй забраняваме всекиму, било то мъж или жена, светотатството да вдига ръка срещу бард…