— Престани! Сериозно ти казах.
— Е, добре тогава. Ще бъде само Родри и нищо повече.
— Така е по-добре. Я кажи, колко път има оттук до патрулния ви пост? Трябва да похваля нашия млад сребърен кинжал.
— Само около пет часа път със свеж кон, но момчето няма да е там, когато стигнеш. Изпратих го долу в Дън Хирейд за подкрепления, нали разбираш. Каза, че ще тръгне на зазоряване.
Родри изпсува на глас. Капитанът сигурно продължаваше да го смята за лорд Родри Мелуейд, защото побърза да обясни.
— Трябваше да взема всичките си хора. Тези боклуци почти никога не нападат кралски кервани, защото знаят, че ще излезем с големи сили, ако го направят, така че в тази работа има нещо дяволски странно.
Родри почти не слушаше. Джил беше сама на път и знаеше по-малко и от него за опасността, която я дебне.
— Просто ми се изплъзна от лапите — рече Саркин. — Бях само на миля зад нея, когато стигна до патрулния пост.
— Зная — потвърди Аластир. — Аз ви сканирах.
— Да беше се сетил да я сканираш по-рано…
Ето ти проблясък на твърде добре познатата наглост, но Аластир я пропусна, защото се намираха в прекалено голяма опасност и не биваше да рискуват да се сбият помежду си. Еви и Саркин бяха добри с меча, но около тях стояха деветнайсет разгневени разбойници и той не можеше в никакъв случай да ги омагьоса всичките. Новоизбраният водач на бандата, огромен червенокос мъж на име Ганед, се приближи до тях със здраво скръстени на гърди ръце.
— Ти не ни каза, че момичето може да се бие като демон от ада!
— Предупредих ви, че е опитна в боя.
Ганед изръмжа заплашително. Аластир измъкна кесията, която беше приготвил за тях.
— Казах, че ще ви платя добре, и не съм ви лъгал. Ето, дръж.
Ганед изсипа съдържанието на кесията в косматата си длан и при вида на един деверийски регал, двайсет сребърника и изрязан във формата на кубче рубин лицето му просветна в усмивка, която разкри оределите му зъби.
— Е, тогава няма да се разделим с лошо — рече и се обърна. — Добре, момчета, тук има един скъпоценен камък, който можем да продадем в Маркмур и после да живеем като крале месеци наред.
Докато момчетата викаха и се радваха, Аластир и чираците му възседнаха конете и потеглиха, водейки Камдел след себе си. Може разбойниците по-късно да устроят засада на хората, за които вече бяха убедени, че са богати, но черният майстор щеше да използва своя деомер да ги предпази от подобни неприятни случки. Така близо бяха до залавянето на момичето! Беше сигурен, че хванат ли Джил жива, ще успее да убеди Невин да я размени срещу обещанието да заминат необезпокоявани от Девери заедно с камъка.
Джил искаше да изчака Родри на патрулния пост, но един сребърен кинжал няма как да откаже заповед от гуербретски капитан — да отнесе важно съобщение на самия гуербрет, във всеки случай ако не желае да го бият с бич. Тъй като Изгрев беше все още уморен, конярят й даде здрав черен кон, с който да пътува. Капитанът вече й беше дал официален знак; докато пътуваше по работа на Негова светлост всеки негов васал щеше да й дава отпочинал кон и да я нахрани, за да ускори предаването на съобщението.
— Виж какво рече Джил на коняря. — Най-добре ще е Изгрев да бъде тук, когато дойде Родри.
— А ти за какви ни вземаш, за конекрадци ли?
— Е, не са малко лордовете, които си „купуват“ кон, чийто собственик няма намерение да продава, а Изгрев е дяволски скъпо животно.
— Така е, но тук е в пълна безопасност. Ще ти кажа нещо, сребърен кинжал. Ние, жителите на Кум Пекл, мразим конекрадците най-много от всички крадци на този свят. Те не се разминават само с отсичане на ръцете. Удряме им по петнайсет удара с бич и публично ги бесим.
— Чудесно. Тогава ще тръгна със спокойно сърце.
Джил напусна патрулния пост в бързо темпо, яздейки ту в тръс, ту ходом, докато не излезе от планините. На по-полегатите склонове можеше от време на време да препуска в галоп. Малко преди пладне стигна до дъна на благородник, получи ядене и кон и отново се понесе в галоп. Възвишенията скоро останаха зад нея и навлезе във вълнистите пасища на Кум Пекл. Голяма част от областта не ставаше за земеделие, но пък прилягаше идеално за животновъдство. По добре напоените ливади сред групи бели брези видя много конски табуни, които пасяха мирно, пазени от пастирите си, или пък бели крави с ръждивочервени уши, които преживяха, докато пладнуваха на сянка.
На по-равния терен можеше да се придвижва в галоп или тръс и смени още два пъти коня. Градът беше на повече от петдесет мили от патрулния пост, разстояние, което бърз куриер като нея можеше да се надява да измине за един ден. При третата смяна слънцето стоеше ниско на небето и лордът, който й даваше новия кон, отбеляза, че куриерът на гуербрета е добре дошъл да преспи през нощта. Джил помисли, но я преряза като с нож деомерско предупреждение. Трябваше да продължи, при това колкото се може по-бързо.