— Ще му кажа, Ваша светлост, и ще изпратя куриер в мига, когато имам нещо да съобщя.
Джил продължи да яде, докато те обсъдиха подробностите. Когато Комин отиде да подбере хората си, Блейн взе чашката с медовина и я гаврътна, като да беше вода. Стоящ наблизо паж пристъпи елегантно и я напълни отново.
— Ти като че ли почти не докосна твоята, момче — рече Блейн. — Що за сребърен кинжал си, та пиеш толкова бавно? Как ти е името, между другото?
— Джилиън, Ваша светлост, и не съм момче, а момиче.
Блейн се вторачи в нея, сетне отметна глава и се засмя.
— Сигурно остарявам и ослепявам — забеляза той, все така усмихнат. — Така е наистина. Какво кара момиче като теб да тръгне по дългия път?
— Мъжът, когото обичам, е сребърен кинжал и аз оставих семейството си, за да го следвам.
— Е, постъпила си глупаво, но пък човек не може да ви разбере вас, жените! — той сви рамене и престана да мисли по проблема. — Много добре, Джилиън. Няма как да те приютим в казармата, затова ще ти дам стая в броха за тази нощ.
По-рано същия ден патрулът на Кум Пекл придружи каквото бе останало от кервана на Серил до поста и се върна да гони разбойниците. Родри помогна да пренесат Серил до едно легло в казармата, погрижи се пазачите и мулетарите да бъдат нахранени, както трябва, а след това отиде в конюшните да се увери, че с Изгрев всичко е наред. Конярят му каза, че Джил наистина е потеглила със зората като бърз куриер.
— Значи трябва горе-долу по това време да е стигнала в Дън Хирейд — рече Родри, поглеждайки през вратата към залеза.
— Точно така. Бил ли си в нашия град и преди, сребърен кинжал?
— Един-два пъти. Е, ще вървя да вечерям.
След като се нахрани, Родри отиде да види ранения разбойник, когото бяха заключили в една складова барака. Предпазната мярка се оказа излишна, защото момчето умираше. Не само го тресеше много силно, но през превръзките Родри помириса вонята на гной. Даде му да пие вода, приседна на пети и го загледа. Досега не му се бе случвало да види рана толкова бързо да се инфектира (а беше участвал в не едно сражение); като че ли съзнателно я тровеха. Наистина никой не би казал, че разбойниците се хранят като лордове и без съмнение момчето е било недохранено и затова необикновено отслабнало. Все пак, като имаше предвид, че Джил веднага бе превързала раната по всички правила, злотворните течности би трябвало да се разпространят по-бавно. Ако някой би желал да запуши устата на момчето, не би имал повече късмет.
— А дали е въпрос на късмет? — произнесе на глас Родри.
Умиращото момче простена и се опита да поеме въздух в трескавия си сън. Внезапно Родри, който предишния ден беше готов да му пререже гърлото, изпита съжаление към него.
Джил се събуди късно сутринта и се огледа объркана, без да знае какво прави в това луксозно легло с бродирани драперии, докато накрая си спомни за гостоприемството на Блейн от предишната вечер. Дръпна драпериите и видя, че слънчевата светлина струи през прозорците и един паж се върти неуверено в отвора на вратата.
— Ми… ъ… лейди? — рече момчето. — Гуербретът иска да присъствате на обяда. Да ви донеса ли вода да се изкъпете? Точно толкова време има.
— Банята ще е нещо чудесно. Пладне ли е? О, богове! Слушай, ще присъства ли съпругата на Негова светлост на масата? Дори не зная как се казва.
— Името й е Канифа, но тя е на гости при брат си за известно време.
Джил благодари на боговете. Не държеше да види как някаква благородна дама следи внимателно поведението й на масата. След като се изкъпа, извади от дисагите другата риза, която беше чиста, сетне реши, че ще направи добре да смени и чорапите. Изведнъж се сети за гривната, която би трябвало да е завита в чистите й дрехи. Нямаше я.
— О, да го вземат ледовете във всички адове! Някой от проклетите мулетари трябва да я е откраднал.
Раздразнена я потърси и в двете дисаги. Гривната просто я нямаше. Но на дъното на едната, скрито под пришитото капаче, имаше нещо малко и твърдо. Извади го и откри, че представлява пръстен със сапфир, хубав голям камък, монтиран на златна халка, с два мънички дракона, които се виеха покрай камъка. Джил го загледа, невярваща на очите си.