— Да — говореше с голям труд. — Това е единственото нещо, което имам.
Очите му като че ли помръкнаха и тя почувства, че се опитва да проникне още по-дълбоко в душата й. С голямо усилие на волята се откъсна от него, отметна глава и взе чашата си, готова да го удари с нея, ако се опита отново да й приложи номерата си. Непознатият сложи ръце на бедрата си и се огледа откровено объркан.
— И какво значи всичко това? — сопна му се Огуерн. — Джил ти казва истината.
— Зная, свинска сланино! У теб ли е камъкът? Знаеш ли къде е?
— Какъв камък? — Огуерн остави пилешкия крак и обърса ръце в ризата си. Джил зърна леко проблясване, което означаваше, че е хванал камата си. — Слушай, не можеш да влезеш да се перчиш в честен хан като този. Кажи любезно какво искаш и ще видим дали можем да ти помогнем.
Непознатият се поколеба, замервайки Огуерн с поглед.
— Добре тогава — рече накрая той. — Търся да купя определен опал, голям колкото орех, но идеално полиран. И не се опитвай да ми кажеш, че не си чувал за него. Такива неща се разнасят.
— Разнасят се наистина и няма да те лъжа. Последното, което чух, е, че се намира в Ир Аудглин. Ако се намираше в Кум Пекл, щях да зная, че е тук. Не бих имал нищо против да го видя и аз.
Непознатият отново се поколеба, оглеждайки се с обсебващия си поглед. Макар да се владееше безупречно, Джил долови следа от страх, усети я така ясно, че проумя — когато се втренчи в очите й, той се е опитал да установи връзка помежду им. Изпита отвращение, сякаш бе бръкнала в гнездо на паяци.
— Сега ти слушай — обърна се той към Огуерн. — Камъкът трябва да идва към Дън Хирейд. Когато дойде, докопай го в тлъстите си лапи и ми го продай. Ще ти платя добре, но трябва да го имам аз, или си мъртъв. Разбираш ли?
— Но, добри човече! Та единственото, което бих искал от него, ще е печалбата, а тъй като това ми предлагаш, положително ще го получиш. Не е необходимо да ме заплашваш.
— Може и друг да се обърне към теб. Разбираш ли? А си го продал на другиго, ще те разпоря и ще режа по малко от сланината ти, докато ме молиш да те оставя да умреш.
Спокойният начин, по който говореше, даде ясно да се разбере, че не е празна заплаха. С трепереща от ужас двойна гуша Огуерн кимна в знак на съгласие.
— Ще се връщам от време на време да видя дали си го придобил. Пази ми го. Скоро ще бъде.
Непознатият обърна презрително гръб и излезе с широка крачка навън, затръшвайки вратата след себе си. Чаплата се опита да каже нещо, но само преглътна на сухо.
— Адове, проклети — прошепна Огуерн. — Наистина ли видях всичко това?
— Боя се, че видя — рече Джил. — Надявам се, че не е отседнал в „Бягащата лисица“. Не ми се ще, като се върна, да го намеря там.
— Това ще установим много лесно. Чапла, вземи две момчета. Не рискувайте да проследите чужденеца; само поразпитайте.
— Все някой трябва да го е видял. Обзалагам се, че изпъква сред останалите — рече Чаплата и излезе заедно с двама приятели през задния прозорец. Огуерн въздъхна и се загледа в остатъците от птицата.
— Съвсем си изгубих апетита — рече той. — Ще хапнеш ли нещо от това, Джил?
— Не, благодаря. Просто е чудо, че не си гладен.
— Бъди така добра да не обиждаш — той положи ръка върху нараненото си сърце и със същото движение прибра кинжала си. — Човек не може да понесе прекалено много обиди. Сланина? Брей!
Чаплата се върна след час и нещо, потаен повече от всякога. Лицето му беше съвсем бледо и докладва, че колкото той и момчетата да го търсили, не открили и следа от него.
— Ти какво, да не оглупя? — задави се Огуерн. — Дън Хирейд не е чак толкова голям.
— Зная, но той не е тук и никой не го е виждал да влиза или да излиза. А ето нещо дяволски странно. Мярнахме го да върви към градската стена. Сетне свърна в една уличка и някак се стопи. Огуерн, кълна се! Просто изчезна.
— О, в името на розовите задници на боговете — рече немощно Огуерн. — Да се молим този камък да се появи скоро, да вземем проклетото му злато и да си нямаме повече работа с него.
Скоро след това Джил се върна в своя хан. Вървеше бързо, придържаше се близо до сградите и непрекъснато се озърташе. Застана на вратата и огледа, за да се увери, че непознатият не я чака. Когато стигна в стаята си, залости вратата и капаците отвътре. Спа с меча на пода до себе си, но нищо не я обезпокои освен собствените й сънища, пълни с отсечени глави, тъмни пещери и очите на непознатия, гневно вперени в нея.