Родри прекара същия този ден полудял от нетърпение. Джил беше там сама и в опасност, а той стоеше тук, принуден от честта да дундурка ранен търговец и вонящите му мулета. Дал бе дума на Серил да го придружи до града и не виждаше друга възможност, освен да остане с него, докато е в състояние да язди. Към пладне раненият разбойник умря. Родри помогна да го погребат, за да има нещо, с което да запълни времето си. Накрая, около час преди залез, патрулът се върна.
— Проследихме ги до Ир Аудглин — рече капитанът. — Не мога да пресека границата, без да съм упълномощен, така че ще трябва да изчакам, докато Негова светлост ни изпрати съобщение.
— В името на всички богове в Отвъдните земи, дяволски се надявам това да стане скоро.
Съобщението дойде по-скоро, отколкото очакваха. Тъкмо патрулът сядаше да вечеря, когато пристигна Комин с петдесет души и още толкова резервни коне. В суматохата Родри лесно се измъкна навън. Последното нещо, което искаше, бе Комин да го разпознае. Поради липса на по-добро скривалище отиде в кухненската колиба, където паникьосаните слуги бяха прекалено заети да приготвят петдесет допълнителни порции, за да го забележат как стои в извивката на стената при огнището. Един слуга напълни скарата с парчета свинско, мазнината започна да капе, огънят пламна и стана горещо.
Родри гледаше танцуващите пламъци и проклинаше нещастния си Уирд. Трябваше да се крие от един човек, когото уважава и който някога го почиташе. Пламъците играеха златния си танц и сякаш за да се подиграват с него, се местеха от една на друга страна, избухваха само за да угаснат в миг, точно както става с честта и славата на един мъж. Стори му се, че нагорещените въглени рисуват картини, стори му се, че вижда Аберуин и любимия си Дън Канобейн. Стори му се, че вижда Невин. Родри усети по гърба му да минава студена тръпка. Наистина виждаше Невин или по-скоро ясен образ на лицето му, който плаваше над огъня. Сетне в ума му се оформи мисъл, зазвуча гласът на стареца.
— Не се побъркваш, момче. Аз наистина ти говоря. Мисли отговорите си за мен.
— Така и ще направя. Но какво означава всичко това?
— Нямам време да обяснявам. Враговете ни са може би в състояние да ни чуят. Но трябва да се добереш до Дън Хирейд. Джил е в голяма опасност. Тръгни утре на зазоряване.
— Какво? Ще тръгна още тази вечер!
— Недей! — образът на Невин стана мрачен. — За теб няма да е безопасно да си сам на път нощем. Чу ли ме? Чакай до зазоряване, но тръгни!
— Разбира се, ще тръгна. О, богове, дори гномчето й го няма при нея.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
— Мъничкото същество изчезна някъде по пътя. Джил страшно се тревожи за него.
— Убеден съм в това. Ще видя какво е положението.
Внезапно образът изчезна. Родри вдигна поглед и видя как един слуга се е втренчил гневно в него.
— Имаш ли нужда от нещо, сребърен кинжал? — сопна му се той.
— Не. Ще се махна да не ти преча.
Излизайки навън, Родри се бореше с честта си. Наистина беше дал на Серил дума под клетва, но знаеше, че Джил е единственото нещо на този свят, което може да го накара да я наруши.
През последните няколко дни имаше моменти, когато Невин се чудеше защо сивото гномче не идва при него, но все решаваше, че вярното мъничко същество просто се страхува да остави Джил. Сега предполагаше, че се е сблъскало с черния майстор. Тази нощ лагеруваше край пътя в Ир Аудглин и огънят гореше весело, за да може да сканира. Дълбоко в сърцето си благодари на боговете за щастливия шанс, който накара Родри да се вгледа в друг огън, на такова разстояние от него. Момчето нямаше деомерска дарба, но елфическата кръв го правеше изключително податлив на влияние, когато му въздействаше отвън. Тъкмо затова се тревожеше не само за Джил, а и за него.
Невин се върна мислено към непосредствената задача и за момент остави тревогата настрана. Призова Дивите, които го познаваха, и те тозчас се струпаха около него: тлъсто жълто гномче, сини феи, сиви гномчета, зелени гномчета, силфиди, наподобяващи кристално сгъстяване на въздуха, саламандри, които подскачаха в огъня.
— Познавате ли малкото си сиво братче, което следва Джил из кралството?
Те закимаха и движението на мъничките им главички произведе шум като от силен вятър.
— Познавате и лошия човек, когото преследвам, нали? Е добре, боя се, че той е спипал братчето ви.
Лек мъчителен звук прошумя край него.
— Опитайте се да откриете къде се намира, но стойте съвсем, ама съвсем настрана от лошия човек. Чухте ли ме? Много внимавайте!