Когато слезе в голямата зала, споменът за страха отстъпи в периферията на съзнанието й. Седнали на масите си, войскарите закусваха и се закачаха, а слугите бързаха напред-назад. Блейн беше в блестящо настроение и бъбреше с Джил, сякаш забравил за отровения непознат в града си. Висшите чиновници в двора му, шамбеланът, бардът, съветниците и писарите идваха и си отиваха, спираха се да кажат добро утро на своя господар и се кланяха тържествено на Джил. Блейн разчупи сладка питка с ядки и подаде на Джил парче с изискан жест. Зарадва се, като видя, че на закуска Негова светлост пие пиво, а не медовина.
— О, хубаво ще е да видя братовчед си отново — рече гуербретът. — Когато бяхме момчета, си живеехме много добре. Бяхме заедно пажове в Дън Кантрей, а старият тамошен гуербрет беше доста надут тип и не спирахме да правим най-различни лудории. — Замълча и вдигна очи, когато един паж дойде бързешком при него. — Какво има, момче?
— Навън има много странен човек, Ваша светлост. Настоява да ви види веднага по въпрос от голяма важност, но прилича на просяк и казва, че името му било Никой.
— Невин, слава на всички богове! — възкликна Джил.
— Познаваш ли този човек? — попита Блейн малко изненадан.
— Познавам го, Ваша светлост, и за доброто на Родри, а и за моето, ви моля да говорите с него.
— Готово. Доведи го, момче, и помни, че трябва да си винаги любезен със старите хора, пък били те опърпани.
Пажът побърза да излезе и Джил потрепери, чувствайки как слънчевата, гъмжаща от хора зала става недействителна. Сякаш заразен от нейното настроение, Блейн се изправи и се загледа, леко намръщен, към вратата. Видя Невин да влиза с енергична стъпка; парцаливата кафява наметка беше отметната зад гърба му. Той коленичи пред гуербрета с лекота, на която биха завидели много по-млади от него придворни.
— Простете, че поисках така настоятелно да отнема от времето ви, Ваша светлост — рече Невин. — Но въпросът е наистина много спешен.
— Всеки човек е добре дошъл да поиска правосъдието ми. Какво тревожи сърцето ти, добри човече?
— Човекът, който се отрови снощи.
— О, богове! — възкликна смаян Блейн. — Нима мълвата се е разпространила толкова бързо.
— Да, за онези, които имат уши да я чуят. Ваша светлост, дошъл съм да ви спестя разходите по погребението на този глупак. Знае ли Негова светлост къде е трупът му?
— Слушай, да не ти е роднина?
— Е, тъй като всеки клан си има черна овца, би могло да се каже, че е.
Озадачен, гуербретът хвърли поглед към Джил.
— Моля ви, Ваша светлост — каза тя. — Моля ви, направете, както казва.
— Добре. Не виждам нищо лошо в това.
Без съмнение човъркан от любопитство, Блейн придружи Невин и Джил на двора и издири един стражник. Излезе, че са завили трупа в одеяло и са го сложили в малка барака, където обикновено държаха дърва. Невин и Джил го извлякоха навън върху калдъръма. Старецът коленичи до него и откри лицето му.
— Не го познавам — рече накрая той. — А това, в известен смисъл, е лош знак.
Той приседна на пети, сложи ръце на хълбоците си и дълго време гледа трупа. Съдейки по отпуснатото тяло и сънливия поглед в очите му, Джил предположи, че се намира в транс. От време на време устните му мърдаха беззвучно, сякаш разговаряше с някого. Накрая отметна глава, погледна нагоре и се изправи много натъжен.
— Този е просто злочеста дребна риба — съобщи Невин. — При това хваната в чужда мрежа. Е, ще го изпратим в покой.
Той даде знак на Джил и Блейн да се отдръпнат, застана до главата на трупа и вдигна ръце високо нагоре, сякаш се молеше на слънцето. Дълго време стоя така със замръзнало лице, после върховете на пръстите му бавно направиха плавна арка, насочена към мъртвото тяло на калдъръма. В трупа избухна призрачен синьо-сребрист огън, който гореше на подскоци. Невин извика три неразбираеми думи, пламъците станаха още по-ярки и се вдигнаха високо, ослепявайки околните. Блейн изруга и вдигна лакът пред лицето си. Джил покри очи с двете си ръце. Тя чу мъчително пъшкане, дълга, ужасена въздишка, но някак странно примесена с облекчение, че смъртта е близко и болката ще изчезне. Невин ги повика: