— Готово! Свърши се!
Джил погледна навреме, за да го види как тропна три пъти на земята. Там, където преди лежеше трупът, имаше само шепа бяла пепел. Когато Невин щракна с пръсти, задуха лек ветрец, който я разпръсна, сетне спря да духа също така внезапно, както се беше появил.
— Така — рече старецът. — Душата му е освободена от тялото и е на път към Отвъдните земи. — После се обърна към гуербрета. — Странни неща стават в рана ви, Ваша светлост.
— Без съмнение — запелтечи Блейн. — В името на черния космат задник на Адовия властелин, какво значи всичко това?
— Деомер, разбира се. На какво друго приличаше?
Блейн отстъпи, лицето му пребледня, устните мърдаха, без да издават звук. Невин му се усмихна кротко, търпеливо, така както би се усмихвал на деца, натъкнали се на нещо, което са твърде малки да разберат, и рече:
— Време е всеки в кралството да разбере истината за деомера. Негова светлост би могъл да се поздрави с това, че е първият, който я научава. Ще позволи ли Негова светлост на мен и Джил да ви оставим за малко? Има нещо, с което трябва спешно да се занимая в града.
Блейн погледна към калдъръма, над който въздухът все още трептеше от горещина, и потрепери.
— Щом така желае милордът — гуербретът внезапно повиши Невин в ранг, — би трябвало да го желая и аз.
Невин хвана ръката на Джил и властно я поведе.
— Дяволски се радвам да те видя — рече тя. — Така се бях изплашила.
— И с пълно право. Виж какво, дете, опасността все още не е преминала. Трябва да ти е ясно. Стой близо до мен и прави точно каквото ти казвам.
Джил едва не се разплака от разочарование, защото живееше с убеждението, че пристигне ли той, ще бъде в безопасност.
— Когато сканирах, те видях да пазиш Огуерн, крадеца — продължи той. — Заведи ме при него. След като ти си имала тежка нощ, готов съм да се обзаложа, че той също. Някой ви е измъчвал, за да отмъсти за смъртта на Еви.
— Еви ли? Как научи името му?
— Той ми го каза току-що, разбира се. Тъй като беше мъртъв от известно време, не можа да ми съобщи много повече, защото сянката му вече започваше да се разпада и да отслабва. Затова направо го изпратих на съд, колкото и да бих искал да измъкна повече сведения от него.
Джил усети как се вцепенява от страх при тези приказки за призраци.
— Хайде, хайде — рече Невин. — Това си е напълно в реда на нещата, но сега не е подходящо време да ти го обясня докрай. Да видим какво се е случило с Огуерн.
Когато стигнаха в „Червения дракон“, установиха, че Невин е напълно прав да се тревожи. Изплашеният ханджия им съобщи, че предишната вечер Огуерн се разболял и се намирал в квартирата си. Докато бързаха към работилницата на шивача, Джил избираше страничните улички, изпълнена с обяснимо нежелание да срещне стражниците на гуербрета или пък брата на Еви. Когато почука на вратата на Огуерн, появи се Чаплата.
— Научих, че Огуерн е болен — рече тя. — Доведох лечител, на когото можем да имаме доверие.
— Благодаря на всекиго от боговете в Отвъдните земи — рече той с искрена набожност. — Страшно беше, ама истина ви казвам. Не съм предполагал, че някога ще съм благодарен на проклет стражник, но ако Негова светлост не беше сложил този едър, як тип на вратата да пази, Огуерн щеше да се хвърли от прозореца, кълна се.
Невин кимна мрачно, сякаш бе очаквал тъкмо това. Влязоха и намериха Огуерн в леглото с дръпнато до масивния му врат оръфано одеяло. Лежеше втренчен в тавана, но изглеждаше по-скоро обзет от ужас, отколкото болен.
— Миналата нощ беше досущ като третия ад — рече Чаплата. — Тъкмо пиехме по половиница в „Червения дракон“ и изведнъж той започна да се тресе и да брътви глупости.
— Не искам да чувам за това — Огуерн дръпна покривките над главата си. — Оставете един умиращ на спокойствие.
— Няма да умираш — сопна му се Невин. — Аз съм лечител, добри човече, така че дръпни одеялото надолу и ми кажи какво те мъчи.
Одеялото се смъкна, докато изпод него се показаха тъмните очи на Огуерн.
— Полудявам. О, гибел, гибел, гибел. Предпочитам да умра, вместо да полудея, затова свари, моля те, някаква добра отрова, билкарю.
— Нищо подобно няма да направя. Спри да брътвиш глупости и ми кажи защо ги дрънкаш такива.
— Ами наистина не зная какво да кажа. Изведнъж изпитах ужас, добри човече, започнах да се треса и да се обливам в кофи пот. Разбрах, видиш ли, че съм осъден, че каквото и да правя, ще умра — гласът му затихна безпомощно. — Такъв ужас не съм изпитвал в живота си.