— О, богове! — възкликна Джил. — Това ли съм носила?
— Това е истинската му форма. Вижте, има духове, които го пазят. Когато се налага, те могат да променят формата му, а и да го местят на неголямо разстояние, но достатъчно, за да го скрият в случай на опасност. Проклетите ни врагове не проумяха тези две неща и затова успявахме да им попречим досега.
Невин остави всеки да премисля информацията, а той пъхна камъка в торбичката около шията си. Духовете въздъхнаха с облекчение, че отново са близо до него, и в главата си той чу въздишката им. На няколко пъти Блейн понечи да каже нещо, но се въздържа. Накрая майсторът на деомера му кимна любезно, давайки разрешение на гуербрета да говори в собствения си дън.
— А кои, добри магьоснико, са тези врагове?
— Хора, които следват черния деомер, разбира се. Забележете, Ваша светлост, че казвам „нашите“ врагове. Трябва да знаете, че този камък принадлежи на самия Върховен крал и черният деомер искаше да причини на него и на кралството беда.
Блейн и Родри изпсуваха яростно в един глас. Макар единият да беше почитан лорд, а другият — лишен от чест изгнаник, и двамата бяха положили обет за лична вярност на своя сюзерен. Невин остана много доволен, като видя, че държат на дадената дума.
— Кралят живее в най-добрата крепост в цяло Девери — сопна се Блейн. — Как може някой да открадне от него?
— Много трудно. Подозирам, че отдавна са кроели козните си. Този опал е сред най-великите деомерски скъпоценни камъни, които светът е виждал. Преди около сто години един майстор на деомера го оформил и помолил духове да го обитават, сетне го дарил на кралската династия — Невин въздъхна леко, защото си спомни дългите часове, които прекара да го полира и превърне в идеална сфера. — Забранено ми е да кажа всичко, на което е способен, и съм сигурен, че ще ме разберете. За негови пазители са били определяни все майстори на деомера. Когато някой от нас умре, друг заема мястото му. Сега е мой ред да заемам този пост — тук той замалко не се изпусна да рече „мой ред отново“. — Тайната на скъпоценния камък се предава от Краля на Белязания принц и затова владетелите знаят достатъчно, за да го пазят добре. Те го държат в собствените си покои, а не в кралското съкровище. Разбира се, никой крадец не би имал шанса да подкупи верните мъже и жени, които имат достъп до кралските покои. Но има много други начини да се въздейства на едно съзнание. Ваша светлост, и ти, Родри, срещали ли сте някога в двора човек на име Камдел?
— Срещал съм — рече Блейн. — Майсторът на кралската баня, нали? Доколкото си го спомням, е мършав тип, но ми се стори, че Кралицата е благосклонна към него заради добрите му обноски.
— Беше високомерно копеле — намеси се Родри. — Веднъж го победих на турнир и се цупи цял ден.
— Точно за него става дума. Той е по-малкият син на гуербрета на Блейдбир. Боя се, че високомерието е било само един от пороците му и все пак не е заслужил онова, което му се случи. Майсторите на черния деомер са обсебили съзнанието и душата му и ги използват, както селянинът мотиката — да изкопаят камък.
— Какво? — обади се Блейн. — Не мога да си представя, че Камдел би откраднал от своя сюзерен!
— Никога не би го направил по своя воля, Ваша светлост. Вижте какво, все още не зная как майсторите на черния деомер са влезли във връзка с него. Сега един мой приятел е в Дън Девери и се опитва да открие това. Но след като веднъж са придобили власт над него, Камдел съвсем не е могъл да управлява собствените си действия. Обзалагам се, че последните месеци са му се стрували като сън, продължителен сън наяве, който е завършил с кошмар.
— Добре — рече Блейн и в гласа му прозвуча ръмжене. — Моят меч и бойният ми отряд са на разположение, добри магьоснико. Знаеш ли къде се намират тези хора?
— Не зная, Ваша светлост, така че виждате как и деомерът има ограничени възможности. Мога да попреча на тези отровни нещастници да ме сканират, но за съжаление те са в състояние да направят същото по отношение на мен.
Блейн потрепери при всички тези приказки за сканиране и деомер. Невин не беше никак доволен, че трябва да разкрие толкова много тайни, но нямаше друг избор. Откъде би могъл да знае дали не ще се наложи да приеме предложението на Блейн, който постави на негово разположение бойния си отряд.
— До тази сутрин — продължи той — те едва ли са били на повече от един ден път от Дън Хирейд, но не бих се учудил, ако бягат, за да си спасят живота. Хвана ли ги, ще ги изтрия от лицето на земята за онова, което са направили.