— Виното не е единственото хубаво нещо, което произвежда Бардек — забеляза небрежно той. — Когато посетих красивата ти и изискана родина, опитах една-две лули опиум.
— Виж какво — музикантът се приведе загрижено напред. — Трябва много да внимаваш с белия дим. Виждал съм хора, които заради него изпадат дотам, че се продават в робство, само и само да се сдобият с още опиум.
— Така ли? О, богове, не съм го знаел! А дали ако от време на време човек изпушва по една лула, ще му се случи същото?
— О, не, но казвам ти, трябва много да внимаваш. Също както с пиенето. Има хора, които могат да пият или да не пият, други се превръщат в пияници. Но белият дим привлича много по-силно от всяко познато ми питие.
Саламандър се направи, че обмисля внимателно думите му, докато Енопо го наблюдаваше с лека усмивка.
— Зная какво имаш намерение да ме попиташ, гертдине — рече той. — И не познавам никого, който да предлага такова нещо.
— Е, след като е толкова опасно, както казваш, вероятно така е най-добре, но все пак се питах.
— Доколкото разбирам, всъщност в този град го употребяват само благородниците.
— Така ли? — Саламандър подскочи. — Откъде го чу?
— От мой сънародник, търговец, който мина оттук преди… о, преди месец, струва ми се. Потърси ме, защото го беше изпратил баща ми, да види дали съм добре и да ми даде малко пари, които изпращаха братята. Вечеряхме чудесно с много вино — съдейки по вида му, споменът за това го изпълни с наслада. — Във всеки случай обаче разговаряхме със стария Лалано и той спомена белия дим. Каза, че търговците у дома започвали от време на време да го продават на деверийци. Беше разтревожен, защото тази търговия е много непочтена в родината ми, а знаеше също, че е против вашите закони. Та докато разговаряхме за това, ни хрумна да си зададем въпроса, кой би имал достатъчно пари да купува контрабандна стока.
— Че кой друг освен благородниците, така е наистина.
— Или по някой богат търговец може би, но тези ваши така наречени лордове наистина знаят как да държат търговците бедни.
„Я виж, колко интересно! — помисли Саламандър. — Ако Камдел е пушил опиум, това положително обяснява как са впили нокти в него майсторите на черния деомер.“ Реши през следващите няколко дни да поразпита дискретно наоколо, сякаш самият се интересува да купи такова нещо. В същия миг усети леко подръпване в съзнанието си, а това означаваше, че някой друг майстор на деомера търси връзка с него. Нехайно се изправи и рече:
— Извини ме за малко, Енопо. Трябва да отида в нужника отзад.
Менестрелът махна с ръка в знак на съгласие. Саламандър побърза да излезе и отиде отзад в двора с конюшните, където имаше улей с вода за поене на животните, в който се отразяваше следобедното слънце. Втренчи се в пъстреещата повърхност на водата, очаквайки да види Невин. Вместо това към него погледна красивото, но строго лице на Валандарио. Стресна се много и не можа да помисли нищо за нея.
— Ето те значи — рече тя. — Баща ти ме помоли да вляза във връзка с теб. Иска веднага да тръгнеш за дома.
— Не мога. Изпълнявам поръчки за Господаря на Ефира.
Сивите й като бурята очи се разшириха.
— Не мога да ти кажа точно какво — продължи той. — Но мрачни и опасни дела са…
— Стига дрънка, бърборко такъв! Ще кажа на баща ти, че ще се забавиш, но ще се прибереш у дома веднага щом можеш. Ще те чака при границата с Елдид, близо до Канобейн. Бъди така добър да го послушаш този път.
И лицето й изчезна. Саламандър се почувства виновен, както винаги, когато се изправеше пред старата си учителка в изкуството на деомера, въпреки че този път не беше сбъркал с нищо.
На вечеря Блейн настоя да приеме братовчеда си като почетен гост. Всеки път, когато някой паж се обръщаше към него с титлата „милорд“, Родри трепваше, а като чу слуга да използва една от предишните му титли, Господар на Канобейн, в очите му се появиха сълзи. Добронамерената любезност само го караше да мисли за любимия Елдид, за неговите диви морски брегове, за огромната, недокосната от незапомнени времена дъбова гора. Почувства се безкрайно доволен, когато двамата с Джил успяха да напуснат масата на гуербрета и да отидат в стаята си.