— И вероятно щеше да му достави удоволствие. Водеха ли пленник със себе си?
— Водеха, един тип с кестенява коса, вързан на кон. Лицето му беше много насинено и не поглеждаше към никого. Такова едно крехко момче, дето ти напомня за момиче.
— Това е със сигурност Камдел — намеси се Блейн.
— Боя се, че е така — рече Невин. — Много добре, Ваша светлост. Струва ми се, че тази крава няма да пусне повече мляко.
— Обесете тази гнида публично утре по пладне — Блейн се обърна към палача. — Но се погрижи смъртта му да е лека.
Разбойникът припадна, а наоколо внезапно се размириса на урина.
На излизане от кулата Невин премисляше сведенията, дадени от разбойника. Спомни си как корабният капитан в Кермор каза, че пътникът, когото взел за Бардек, също имал мазен глас и изглеждал като типичен керморец. Не беше много вероятно двама майстори на черния деомер толкова да си приличат. Този Аластир имаше двама чираци, а това означаваше, че му е останал само един. Сякаш силите започваха все повече и повече да натежават в негова полза.
Мислеше, че познава своя противник, но сега осъзна грешката си. Имаше стар враг, майстор на черното изкуство, с когото бе влизал в схватка на няколко пъти през последните сто години. Беше бардекец, който особено умееше да разчита предзнаменованията. Миналогодишната война в Елдид, опитът да бъде откраднат деомерският опал, а Родри да бъде оставен жив за някакъв експеримент, всичко идеално прилягаше на Тондало. Разбира се, нищо чудно той да стои зад това отдалеч. Сега бардекецът би трябвало да е на сто и петдесет години и вероятно прекалено немощен да пътува надалеч. Черните майстори на деомера могат да се поддържат живи с неестествени средства, но няма как да поддържат здравето си, особено към края. Самата природа полага усилия да ги умори, защото вървят срещу принципите й подобно вода, която се напъва да тече нагоре по склона.
Хванат здраво, кафяво-белият заек се бореше, опитвайки се да освободи задните си крака, за да одере Аластир, но той удари няколко пъти главата му на кухненската маса и животното се отпусна неподвижно. Тогава му сряза гърлото с нож, наведе се и започна да смуче горещата кръв направо от раната. Правеше го от години, но процедурата не престана да го отвращава; за беда нямаше друг начин да извлече цялата магнетична съставка на кръвта. Така и не разбираше защо другите майстори в неговото изкуство оставяха слугите си да колят вместо тях. Докато пиеше, усети как магнетичната сила прелива в него и донякъде го подмладява. Избърса устата си грижливо с един парцал, сетне се залови да дере и реже заека.
Работеше и усещаше как у него пулсира страхът. Искаше да побегне, но се боеше да се върне в Братството след още един провал. Стария можеше и да му прости, особено след като научеше, че елфическата кръв на Родри е била факторът, който е провалил изчисленията му, но другите майстори на черния път щяха да го сметнат за слабак. А веднъж отслабнал, можеше да очаква да го нападнат, разкъсат и изцедят от него силата му. Самоубийството би било по-добра съдба от тази. Мисълта за смъртта го накара да се разтрепери. В края на краищата нали страхът да не умре го бе накарал преди много години да се насочи към черното изкуство. Скоро трябваше да реши дали да бяга, или да се сражава. Скоро. Много скоро. Деомерът не изпраща предупреждения за грозяща опасност на онези, които следват черния път, но простата логика му подсказваше, че не остава много време.
Отърси се от мрачните мисли, вдигна очи и видя, че Саркин го наблюдава.
— Какво искаш? — сопна му се.
— Само исках да нарежа заека вместо теб, господарю. Нали мястото ми е да ти служа.
Аластир му подаде ножа и изми ръцете си в кофа с вода. Близо до тях Камдел седеше свит на сламата.
— Камдел ще трябва да умре, ако се наложи да бягаме, за да се спасим — рече Аластир. — Той само ще ни забави.
Лордчето се разхленчи и се дръпна назад. Саркин вдигна очи с нож в ръка и в погледа му се четеше яростта на убиец.
— Няма да ти позволя да го убиеш.
— Така ли? А кой си ти да ми позволяваш или да не ми позволяваш?
Аластир изпрати вълна от омраза по връзката между неговата и Саркиновата аура, последвана от пристъп на ярост. Саркин се задави и изпусна ножа, тъй като тези чувства се преобразуваха в чисто физическа болка. Гърчейки се, той падна на колене, лицето му се разкриви от усилие да не допусне израз на болката си. Аластир се озъби и го освободи, оставяйки го треперещ на пода.